Елена получи типичнара свекърва с много лош характер. Мария Петрова просто не можеше да я понася. На всичкото отгоре тя не приемаше и своя внук, детето на Елена. Свекървата беше сигурна, че нейният син Александър заслужава по-добра съпруга.
Колкото и да се опитваше Елена да намери общ език с майката на мъжа си, нищо не се получаваше. Но слушането на клевети беше просто непоносимо. Свекърва й дори подлагаше на съмнение, че Елена е бременна от нейния син…
Докато беше бременна, Елена мечтаеше синът й да прилича на баща си. Тя се надяваше, че това ще разтопи леденото сърце на свекърва й Мария. Още по-неприятно беше, че за мъжа й Александър мнението на майка му беше авторитетно. Той беше типичното мамино момченце.
А свекърва му все така смяташе, че той е сгрешил при избора на жена си и всеки ден му промиваше мозъка. Това й поведение провокира редица семейни скандали.
Елена често се оплакваше от свекърва си. Тя помоли мъжа си да обясни на майка си, че не бива да се меси в живота на другите хора. Александър обаче никога не посмя да противеоречи на майка си. Той помоли съпругата си за търпение, защото се надяваше с годините майка му все пак да приеме избора му.
След раждането на детето Мария започна още повече да убеждава сина си, че детето не е негово. Стигна се дотам, че Елена реши да се върне при родителите си. Александър дори не я спря. За да не ядоса майка си, той се престори, че нищо не се случва.
В крайна сметка свекървата Мария постигна това, което искаше, и изгони снаха си. Елена окончателно изчезна от живота й. Сега Александър беше само на нейно разположение. Те пазаруваха заедно, готвеха вечеря и ходеха на село. Всичко, за което мечтаеше Мария.
Един ден обаче с Александър се случи ужасен инцидент. Той бил нападнат в парка, докато се прибирал от работа. Побоят бил толкова жесток, че Александър починал на място. И тогава майка му Мария сякаш почина заедно с него. Тя просто съществуваше, защото беше загубила смисъла на живота си.
Минаха години, но стаята на Александър стоеше непроменена. Мария влизаше там като в музей и се страхуваше да пренареди нещата. Тя продължи да готви за двама и често говореше със снимките на покойния си син.
А междувременно животът на Елена се нареди добре. Тя се омъжи и стана жена с успешна кариера. Опита се дори да забрави за миналото. Жената не се виждаше с някогашната си свекърва и не изпитваше злоба към нея. Нямаше смисъл.
Но един ден съдбата отново им пресече пътищата.
Близо до детската градина Елена се засече с бившата си свекърва. Тя стоеше близо до входа и гледаше как децата си играят. Прегърбена, унила и много остаряла. Честно казано, беше много трудно в тази съсипана жена да разпознае онази Мария Петрова отпреди години, която бе останала в паметта на Елена.
Когато възрастната жена видя своя внук Михаил, сърцето й се сви. Тя гледаше внука си в захлас, но не смееше да го доближи. Той беше копие на покойния й син.
Първоначално Елена дори не искаше да говори с Мари. Тя още помнеше обидите и ужасното й отношение.
После обаче й стана жал за самотната старица. Елена хвана сина си за ръка и го поведе към Мария.
– Елена, той е прекрасен. Пълно копие на Сашко – промълви свекървата.
– Да, така е. И има неговия апетит – усмихна се Елена.
– Елена, ще ми простиш ли? Държах се ужасно. Прости ми, Господ вече ме наказа достатъчно – сведе поглед Мария.
– Разбира се. Отиваме до сладкарницата. Хайде с нас.
Тримата тръгнаха към близката сладкарница. Малкият Мишко щастлив припкаше по средата между двете. А внукът й даде сили на Мария да намери сили да продължи да живее.
