Нина свърши работата си и бързаше към вкъщи. Беше толкова уморена, че искаше да яде и да легне в леглото. Жената се надяваше, че мъжът й вече е приготвил нещо за вечеря.
Днес я задържаха до по късно на работа. По-късно щеше да разбере колко съдбовно щеше да е това закъснение. Мина през парка, за да съкратя пътя. Обикновено вечер нямаше никой – беше тихо и уютно място.
Този път обаче Нина забеляза две деца на пейката. Те се бяха хванали едно за друго и пееха. Момиченцето беше много малко – на около 5 години, момчето беше по-голямо – около 9-10 години. Нина реши да се приближи до хлапетата и да попита дали всичко е наред с тях.
— Защо сте излезли толкова късно? Не е ли време да се прибирате?
Момчето погледна накриво непознатата жена, погали уплашената си сестра и отговори:
— Не е време. Изгониха ни от вкъщи.
— Как така? Къде са родителите ви?
— Мама и татко се напиха и заспаха.
Нина се сепна. Нещата изглеждаха сериозни.
— Тогава да отидем при мен за през нощта и на сутринта ще решим какво да правим.
Тъй като децата бяха гладни и им беше студено, те не се дърпаха. Послушно станаха и тръгнаха след непознатите.
От вратата Нина разказа всичко на съпруга и сина си, за да няма излишни въпроси. Те знаеха колко добра е тя и затова не бяха изненадани от постъпката й. Гладните деца ядоха по-бързо от всички останали и отидоха до банята, тъй като бяха много мръсни.
Нина имаше неща за момчето, тъй като тя и синът й бяха почти на една възраст. А за момичето тя попита съседка, която отглежда дъщеря първокласничка. Тя просто запази нещата, от които израсна момичето й.
Нина изкъпа децата и ги облече в чисти дрехи. Те миришеха приятно и изглеждаха наистина щастливи. Беше ясно, че майката на децата не изпълнява добре родителските си задължения.
Трябваше да сложат децата в хола, защото искаха да спят заедно. Бяха уплашени. Скоро синът им си легна, така че Нина имаше възможност да обсъди всичко със съпруга си.
Денят започна рано от сутринта, защото мъжът й трябваше да се приготвя за работа. Нина имаше почивен ден, така че имаше възможност да реши какво да прави с децата.
След закуска тя предложи да ги заведе у дома.
Вратата на апартамента им беше отворена, което изглеждаше странно. Децата се страхуваха да влязат, защото очакваха наказание от трезвата си майка. Нина искаше да говори с нея и да разбере защо така е изпусналла нещата.
Излезе да ги посрещне жена с насинено око. Появата на децата изобщо не я зарадва. Тя ги погледна с безразличие и попита Нина:
— Коя си ти и какво търсиш тук?
— Спахме през нощта при тази леля – каза момчето.
— Ясно, влизайте.
По принцип апартаментът беше чист. Беден, но спретнат. Нина очакваше да види друга картина, но фактът, че майката пиеше беше несъмнен.
— Вие самата имате ли деца? – попита майката.
— Да, имам едно момче.
— Ако стане нешо с мен, погрижете се за моите – каза внезапно майката.
— Какво може да ви се случи? – уплаши се Нина.
— Пропадам в бездната и не мога да спра. Сама разбирам, че това е краят. Няколко пъти се опитах да се откажа и да започна да живея като другите хора, но не се получава. А онзи… Наранява децата, бие и мен.
— Потърсихте ли полицията?
— Разбира се. Дадоха ми 15 спокойни дни, а след това той пак се появи. Едва останах жива. Вчера ме напи и изгони децата на улицата. Едва на сутринта разбрах за всичко.
— Ами родният баща на децата?
— Почина. След смъртта му започнах да пия твърде много.
— Имате ли работа?
— Чистех офиси. Но ме уволниха. Кой иска пияница на работа?
— А мъжът до теб какво работи?
— Той работи дребни неща на непълен работен ден. Стигат за водка. Виждам, че сте мила жена, така че ще ме изслушате. Не искам децата ми да растат в сиропиталище.
Нина излезе навън. Имаше милион мисли в главата й и не знаеше какво да прави с тази информация. Нямаше намерение да отглежда децата на други хора.
Децата изтичаха навън и я прегърнаха силно. В този момент Нина усети, че от очите й се стичат сълзи.
Тя вече не можеше да сдържа емоциите си, затова побърза да отиде до работата на съпруга си, за да му разкаже всичко. Той каза, че няма да изоставят децата и напълно подкрепи жена си.
Няколко седмици по-късно момчето, което Нина бе приютила, се появи на вратата им. Той каза, че майка им не се е прибирала от няколко дни, а вторият ми баща е бил отведен в полицията. Той оставил сестра си при съсед, но органите по настойничеството дошли и искали даотведат децата в сиропиталище.
Майката бе открита мъртва няколко дни по-късно. По тялото й имаше следи от насилствена смърт. И глупак знаеше кой го е направил. Вероятно бе усещала, че краят скоро ще дойде, затова разказа всичко на Нина.
Нина и съпругът й започнаха да събират всички документи за осиновяването. Антон и Мимето нямаха други роднини. Жената разказа на органите по настойничество за молбата на майка им именно тя да осинови децата. Скоро децата вече бяха в дома на Нина.
Нина напусна работа, защото отглеждането на три деца не е лесна задача. Освен това момичето беше уплашено и болно. Жената се погрижи за здравето й и социализацията й.
Малката можеше да се разплаче без причина. Ако нещо не й се получаваше, тя се плашеше от наказание и се криеше. Антон беше по-сдържан, защото разбираше, че осиновителите му няма да наранят него и сестра му.
Постепенно малката Мария се адаптира. Тя започна да нарича Нина мама, а съпруга й татко. Въпреки че, разбира се, тя се страхуваше малко от него, тъй като вторият й баща я тормозеше по всякакъв начи. Синът на Нина беше много приятелски настроен към новите членове на семейството. Не проявяваше ревност и не обиждаше децата.
Съпругът на Нина дълго си спомняше деня, когато Мария го прегърна за първи път. Бе отсъствал дълго време в командировка и след като се върна у дома, се удави в ръцете на малката си дъщеря. Оттогава в семейството им царува истинска хармония.
