Наскоро получих повишение на работа. Заради новата длъжност ми се наложи да се преместя да живея в областния център. Реши просто да си наема едностаен апартамент. Кварталът не бе близо до работата ми, но цената ме устройваше.
Там се живееше нормално. Но основният недостатък на това жилище бяха съседите. По-точно мъжът от съседно семейство. Единственото, което се чуваше през цялото време, бяха псувните му.
Още с влизането на прага на дома веднага започваше да вика. Стените, за лош късмет, са тънки. Чуваемостта е отлична. И ден и нощ има само непрекъснати приклятия и нищо повече.
До вечерта нещата само се влошаваха още повече. Започваха ругатни, звуци от чупене на чинии и удари. С този мъж живееше съпругата му, тиха и спокойна жена, и малката дъщеричка на около 5 години.
Тях сякаш обаче ги нямаше в апартамента. Откакто аз живеех там, видях жената и момичето веднъж или два пъти.
Случи се така, че една нощ, когато вече бях заспал, на вратата се почука тихо. Не беше толкова почувакне, по-скоро беше драскане. Аз обаче спя леко и веднага се събудих.
Чудех се кой е нощният гост и защо не изполва звънеца, както другите. Оказа се, че е Катя – дъщерята на съседите. Горката стоеше с боси крака на голия под. Не беше облечена. Изглежда, че бе дошла направо по пижама и тениска.
Стана ми мъчно. Дори започнах да се обвинявах, че вероятно не съм чул почукването веднага.
Момичето мръзнеше навън, докато аз спях. Без да се бавя я прибрах в дома си. Дадох й топло одеяло да се завие.
Момичето започна да плаче. Тя ми каза колко е уплашена. Баща й се прибрал много ядосан. Започнал да крещи и да псува майка си. И тогава той взел и я ударил. Мама паднала и лежи там.
Катя я повикала няколко пъти, но тя не отвърнала. Тя дошла да помоли мен, чичкото в съседство, да помогна да събудим мама.
Знаех какво да направя. Донесох чиния с меденки и пуснах анимационен филм по телевизията за Катя.
В това време се облякох и отидох при съседите. Вратата беше отворена. Влязох и внимателно започнах да се оглеждам. Съседът хъркаше шумно в целия апартамент. Погледнах към спалнята. Там видях ужасна картина.
Гаднярът спеше спокойно на леглото. На пода до прозореца лежеше окървавена жена. Тя сякаш вече не дишаше. За всеки случай се приближих и напипах пулса. Бях много щастлив да усетя слаб пулс. Набрах номера на спешна помощ.
Минаха не повече от десет минути. Собственикът на апартамента Симеон се събуди. Щом ме видя, той започна да крещи. Скочи и се нахвърли върху ме. Без да губя самообладание го ударих. Пияницата веднага се строполи на леглото.
Линейката пристигна бързо. Бедната Надя беше откарана в болницата. Тя бе диагностицирана с черепно-мозъчна травма.
Разбира се, посетих я в болницата. Момичето постоянно ми благодареше. Нарече ме техният „герой“. Тя каза, че вече няма сили да търпи тормоза на съпруга си. Той стигнал дотам, че дори посегнал на дъщеря им.
Обещах им, че ще бъда до тях и ще ги защитавам. Вече се бях обадил на мой познат адвокат, който щеше да придвижи нещата с бракоразводното дело и да издейства заповед мъжът й да не я доближава.
Чувствах се добре около Надя и нейната малка дъщеря Катя. Щях да направя всичко възможно те най-сетне да бъдат щастливи.
