В името на децата си Мария напълно изостави живота си. Отказа се от всичко, не почиваше никъде, не похарчих нито стотинка за себе си, за да спести за децата. Тя дори спря да се среща с приятели…
И когато нейните познати започнаха да й казват, че е погрешно да живееш само заради децата, тя не искаше да ги слуша, просто прекъсваше подобни разговори. И контактите с такива хора.
Днес тя вече е на 66, прикована е на легло, но децата й не са до нея.
Съпругът на Мария загина при трудова злополука преди много години, когато децата бяха още малки. И жената имаше доста тежък период в живота.
Първо тя се събра парче по парче от скръбта, а след това прекара дълги години в безкрайна работа, за да може да изхрани и отгледа децата си. Тя намери сили в себе си в името на децата, тичаше на работа сутрин, връщаше се бързо, за да нахрани децата и се зае с дистанционна работа от вкъщи.
Тя се опита да направи всичко по силите си децата й да не бъдат лишени от нищо. Така протече животът й.
Успя сама да отгледа децата си, да им даде добро висше образование и също така да им купи апартамент. Тази жена имаше някаква неистова енергия в себе си, която не й позволяваше да се откаже.
Но Мария така и не забеляза, че децата й не й отвръщат със същите топли чувства, те живееха за себе си.
Когато се появиха внуците й, Мария продължи живота си в същия ритъм, взе внуците си при себе си, гледаше ги и им купуваше различни подаръци. И никога не би си помислила, че ще остане самотна на стари години.
Заради живота, който живееше Мария, не й остана време да се грижи за себе си. Често не се хранеше здравословно и никога не й стигаше време да се погрижи за здравето си, да не говорим за тялото, спокойствието или почивката.
От години имаше болежки в краката, причината за които също беше непрекъснатаъ работа и постоянно бързанета
Един ден тя се събуди с непоносими болки в краката и просто не можеше да стане от леглото.
Тя посегна към телефона и набра номера на сина си, но той отхвърли обаждането, а дъщеря й изобщо не вдигна телефона. И тогава жената наистина се изплаши.
Събирайки всичките си сили, успя да стигне до входната врата на апартамента си, започна да крещи силно и дори успя да отвори ключалката на вратата. За щастие съседката й чу шума и й се притече на помощ, докато викаше линейка.
Бързите действия на съседката се оказаха животоспасяващи за Мария. Имала е кръвни съсиреци! Жената бе хоспитализирана, имаше нужда от хирургическа интервенция, но заради хронично заболяване и патология операцията трябваше да бъде отменена. А без нея Мария не можеше да продължи да живее пълноценен живот.
След завършен курс на лечение жената беше изпратена у дома и поставена на легло. Докато Мария беше в болницата, децата я посетиха само веднъж.
А като се върна вкъщи, те веднага дойдохда и й казаха да си търси медицинска сестра. Никой нямаше да я гледа, дъщеря й имаше училище и работа, а синът й също бе зает с работата си и семейството.
Нито едно от децата не се нуждаеше от болна майка.
В търсенето на медицинска сестра помогна въпросната съседка. Разлепи обяви по съседните улици. Но никой не се отзова.
Тогава съседката предложи тя да бъде в ролята на медицинска сестра. Тя беше самотна майка с две деца, точно като Мария навремето.
Мария се съгласи и даваше почти цялата си пенсия на съседката,, а със спестяванията, събрани през годините, си плащаше комуналните услуги.
Децата така и не дойдоха. Никой не дойде дори на рождения й ден.Неблагодарни деца.
Заради тях жената загуби здравето си, младостта си. Опита се да им даде възможно най-много материални неща, но не се погрижи за техния морал и човечност. Не се вслуша в съветите на приятелите си. И винаги поставяше децата си над всичко.
