„Всичко, което се случва в тялото ви и в живота ви, започва с това, което се случва в ума ви. Всяка минута и дори сега вие избирате как да реагирате на тази или онази ситуация в живота си. Ако реагирате на дадена ситуация спокойно, не нарушавате баланса в себе си.
Ако нещо предизвиква напрежение в ума ви, то причинява напрежение и в тялото ви. С времето това напрежение се трансформира в заболяване на физическо ниво.“
Тази формула за появата на болестите е изведена от автора на книги за здравето Мартин Брофман. Този мъж бил малко над тридесет, когато лекарите открили, че има нелечима болест.
Според техните изчисления на Мартин Брофман му оставали не повече от два месеца живот. Пациентът нямал какво да губи и решил да се излекува, като работи със съзнанието си.
През това време той създава собствен метод за работа със съзнанието, състоящ се от три стъпки.
Два месеца след това Мартин Брофман е подложен на нов преглед. Този ден бил шок за лекуващия му лекар, тъй като той не открил никакви следи от заболяване у пациента си. И самият Мартин Брофман бил убеден, че е възможно да се излекува от всички болести.
„Вредата, която причинявате на себе си“
Много хора са убедени, че причините за болестите се крият във външни фактори. Според Мартин Брофман това ни пречи да видим основната причина за болестите, които възникват и се развиват поради напрежение в нашето съзнание. За да се уверите в това, Брофман предлага да направите прост тест.
Представете си, че вървите през гората и срещате мечка. В съзнанието ви има напрежение от възприетата заплаха. Сега слушайте тялото си и забележете в коя част на тялото сте усетили физическо напрежение в този момент. Можете да оградите това място във въображаем кръг.
– А какво би станало, ако всеки ден срещаме мечката?
Ако напрежението в съзнанието ни от някаква ситуация продължава дълго време и достига необходимата интензивност, това се отразява негативно на частта от тялото, която реагира на напрежението на съзнанието. Това води до развитие на симптоми, които отразяват вредата, която си причинявате, обяснява Мартин Брофман.
Важно е да разберем, че не ситуацията причинява физическо заболяване, а отношението ни към него. Поради тази причина различните хора могат да получат различни резултати в едни и същи ситуации.
За да усетите тази разлика, Мартин Брофман дава пример с грейпфрута.
Един човек вярва, че ако яде тези плодове всеки ден, ще отслабне. Друг човек ще си помисли, че консумацията на въглехидрати, които също се съдържат в грейпфрутите, води до наддаване на тегло.
От това той ще заключи: който яде голямо количество от тези плодове, ще напълнее. И така, какво всъщност ще се случи с човек, който яде грейпфрути всеки ден? Ще се случи това, върху което човек се настрои и в което вярва.
Примерът с грейпфрута е съвсем безвреден, ако го сравните със ситуацията, в която Мартин Брофман се оказал по своя вина.
Той бил нещастен в брака си и живял с това чувство дълги години, страхувайки се да каже на жена си, която имал труден характер.
„Дълги години живях така, както хората около мен очакваха от мен. Насилствено се задържах в средата, която ме правеше нещастен, и не си позволявах да напусна, въпреки че това най-много исках да правя. Последствията от стреса, който изпитвах всеки ден по тази причина, в моя случай достигнаха катастрофални размери. И тъй като положението ми се смяташе за безнадеждно, трябваше сам да намеря път към спасението“, спомня си Мартин Брофман.
Трите стъпки, които предприел Брофман
Първото нещо, което Мартин Брофман направил, след като чу присъдата на своя лекар, било да спре да се лишава от нещата, които харесва.
Той не спазвал специални диети и се хранел с храната, която искал да яде. Единственото нещо, което Брофман спазвал, билаа диетата от мисли.
– Когато в ума ми се появеше мисъл, която ме караше да се почувствам зле, веднага избирах друга мисъл, която ме караше да се почувствам по-добре. Освен това насочих цялата си енергия към създаване на вътрешно убеждение, че болестта ми отстъпва. Поставих времева рамка за моето изцеление от два месеца, казва Мартин Брофман.
Според Брофман всеки човек, в зависимост от своите вярвания, живее в собствената си реалност. Мартин го сравнява със сапунен мехур. И за да преминете от един балон в друг, тоест да промените реалността си, трябва да направите три стъпки. Когато реалността се промени, изцелението ще дойде.
Първата стъпка е да решите какво ще бъде истинно във вашата нова реалност. Например, можете да решите: „В новата реалност, когато настъпи изцеление, болката ще изчезне.“ Или: „Виждам и чета добре без очила.“ Решението, което Мартин Брофман взел на първия етап, звучело така: „Туморът ще изчезне“.
Втората стъпка е да създадете представа за това, което се случва в момента. На този етап започва постепенният напредък към вашата цел. Очаквайки успеха си в бъдеще, трябва да запишете всяко, дори и най-незначителното, подобрение на вашето благосъстояние.
На този етап Мартин Брофман си казвал всяка сутрин: „Болката е по-слаба от преди. Това ме успокоява, че нещо положително се случва с мен.” Или в случая със зрението, Брофман предлага следното: „Мога да виждам буквите по-ясно сега, отколкото преди.“
Когато Мартин изпитвал болка, той се убеждаваше, че това е, защото е започнал лечебния процес. А болката показва, че лечебният процес вече е започнал. Каквото и да правл този човек, той се убеждавал, че всяко негово действие му носи здраве: хранене, четене на книги, разходка, грижа за близките.
Мартин Брофман отбелязвал всяка положителна промяна и я смятал за доказателство, че вече настъпва изцеление.
На третия етап, когато постигнете целта си, трябва да се убедите, че изцелението е станало истина и че физическият симптом вече няма да ви притеснява.
Според Мартин Брофман, лечебният процес включва и процес на трансформиране на живота на човек. Необходимо е да премахнете от реалността си стреса, който е бил виновникът за появата на един или друг симптом.
– Нямаше да мога да се излекувам от фаталната болест, ако не бях променил начина си на живот. Човек или променя нещо в живота си, или продължава да страда от болестта си, докато умре.
Той е този, който променя своето същество, на базата на придобития нов опит формира нови вярвания. Или има втори начин: човек първо формира нови убеждения и едва след това животът му се променя, обяснява Мартин Брофман.
