Един ден починал известен милионер, оставяйки след себе си наследство от милиони долари.
Преди смъртта си той съставил две завещания, като уточнил едното да се отвори веднага, а второто след 30 дни.
Сред инструкциите в първото завещание била молбата, че преди да бъде погребан, той трябва да бъде облечен в определен чифт чорапи, които бил посочил. Децата му незабавно занесли чифта чорапи до мястото, където подготвяли баща им за погребението, и поискали желанието на баща им да бъде изпълнено.
Но тъй като бащата принадллежал към общност с много строги обичаи и закони по отношение на погребалните ритуали, те отказали молбата на семейството.
Наследниците обяснили на църковните служители, че баща им е много религиозен, прилежен човек и че очевидно има много основателни причини да отправи това искане. Но енорията останала твърда в отказа си.
В отчаянието си семейството отишло при енорийския свещеник, кати той много любезно им казал: „Въпреки че баща ви отправи тази молба, когато живееше на този свят, сега той е в света на истината и със сигурност разбира какво е най-добро за него . Нека бъде погребан по всички правила и без чорапи.“
Така и се случило – милионерът бил погребан без чорапи.
30 дни по-късно децата отворили второто завещание на баща си, което гласяло следното:
„Мили мои деца, навярно вече сте ме погребали без чорапи. Знаех, че ще стане така. По този начин исках да разберете, че един човек може да има милиони, но накрая да не може да вземе дори чифт чорапи със себе си…”
Живеем в много материален свят, в който сме склонни да свързваме успеха с материалното богатство, броя на нулите в банковата сметка. Истинското богатство обаче е съвсем различно.
Може би целта не е да отхапете най-голямото парче пай и да се наядете с него, а просто да усетите вкуса на този прекрасен пай и да му се насладите?
