Никога не съм вярвала в пророчески сънища. Но веднъж сънувах покойната си баба да ми казва, че я болят много ръцете. Събудих се с голяма тревога в душата си.
Убедих съпруга си да отидем на гробището, на гроба на баба ми. В същото време решихме да разгледаме къщата, която баба ми бе оставила на село.
Когато се приближих до гроба на баба, просто замръзнах на място: едно дърво бе паднало върху надгробната плоча. С мъжа ми премахнахме дървото и подредихме нещата.
А после отидохме на село да разгледаме къщата.
В нашето село, като на повечето места вече, има много изоставени къщи. Къщите са много евтини, никой не иска да ги купи. Все пак на село се живее много трудно.
Когато пристигнахме в къщата на баба ми, ни очакваше изненада: някой живееше в дома ни. Беше зима. Снегът в двора беше почистен, от комина излизаше дим, а прозорците светеха.
Почукахме и влязохме вътре. В къщата видяхме жена и момиченце на около четири години.
Тя беше много уплашена, когато разбра, че ние сме собствениците на къщата. Тогава жената се стегна и ни покани да пием по едно кафе. Докато пиехме кафето си, тя ни разказа тъжната си история.
Момичето се казваше Ирина. Омъжила се, след което тя и съпругът й купили апартамент с ипотека. Тогава се родила малката Катя. Всичко в живота им било наред. Но тогава се случила трагедията: съпругът на Ирина загинал в автомобилна катастрофа.
Тя нямала пари да продължи да плаща ипотеката. Затова решила да даде апартамента си под наем. И да живее при леля си на село. Но леля й се омъжила и не пуснала племенницата си при нея.
Всички пътища за Ирина билиз атворени, но трябвало да живее някъде. Затова решила да търси къща в нашето село. Харесала къщата на баба ми и се нанесла там с дъщеря си.
Беше й много неудобно от постъпката й, но си личеше, че просто не е имала избор.
— Нали няма да ни изгоните? – със сълзи на очи попита жената. – Няма къде да отидем.
Посъветвахме се със съпруга ми и позволихме на Ирина да живее в нашата къща. Дори бяхме щастливи от това: първо, имаше кой да се грижи за имота. И второ, така можехме да помогнем на добър човек, който беше в беда.
На тръгване си разменихме телефоните. Днес често се обаждаме, за да разберем как вървят нещата. Не забравяме да се поздравим и за празниците.
А в същата нощ сънувах баба си: тя беше много радостна и доволна. Сигурно й хареса, че къщата й вече е под надзор и в нея живее добра жена с детето си.
