Със съпруга ми живеем сами. Синовете пораснаха, създадоха свои семейства и тръгнаха нанякъде. Основната ми работа стана грижата за съпруга ми. И пролетта за градината на село. Като цяло водехме скучен, премерен живот.
До нас живееше младо семейство. Мама, татко и невероятно момче. Огромните му очи сякаш отразяваха цялата вселена. В тях виждах невероятен, чист вътрешен свят.
Изглеждаше много будно хлапе, предричах му, че ще стане бизнесмен и ще спечели добри пари. Точно от това се нуждаеше семейството му.
Много харесвах това момче и в същото време го съжалявах. Съдбата му беше тежка. Не пропуснах възможността да го поканя на чай, да го нахраня или просто да си побъбря с него. Имах достатъчно свободно време.
И общуването ми с него винаги ми носеше положителни емоции. Много исках да помогна на това дете. Емоциите ми бяха подобни на онези, които изпитвах към собствените си синове.
Момчето беше със слабо телосложение. Прекомерно хлътналите му бузи привличаха вниманието. Това още повече ме караше да искам да го почерпя с обяд. Той от своя страна винаги се усмихваше широко с толкова топла усмивка, че сякаш стопляше цялата улица.
Семейството на момчето живееше бедно. Баща му работеше като пазач, майка му беше учителка в детска градина. Вратите на нашите апартаменти бяха една срещу друга, така че не беше трудно да се оцени реалното състояние на домакинството им.
Когато малкият ми съсед стана на 7 години, той се сдоби с малка сестричка. Той беше много щастлив и беше сигурен, че тя ще порасне и ще бъде красиво къдраво момиче с огромни мигли.
Новороденото бебе обещаваше щастие на съседско семейство. Но се случи друго. Баща му, неспособен да се справи със задачата да осигури семейството си, взе да се напива до смърт и най-накрая остана безработен. Той изобщо не се занимаваше с отглеждането на деца. На всичко отгоре започна да бие майката.
Малкият ми съсед трябваше да бъде защитник и да изнася празните бутилки от алкохол всеки ден. Баща му се викаше след него, а момчето едва не се разплакваше, но издържаше.
Беше ясно, че този живот е много по-различен от този, за който някога бе мечтал.
Тогава майка му си смени работата. Тя разбра, че за да изхрани семейството си, трябва да има достъп до кухя. Затова си намерх работа или в месопреработвателно предприятие, или в някаква столова, не разбрах точно. Тя беше доволна от всеки вариант, който й позволяваше да нахрани децата и съпруга си.
Срещах момчето почти всеки ден. Точно когато се прибираше от училище. Често тъжен, с наведена глава. Отговаряше охотно на въпросите ми за неговите дела и новини в училище, беше весел и винаги разказваше различни интересни подробности от случките от ученическия си живот.
Често обаче разбираше, че има по-важни неща и бързаше да се прибере. Беше ясно, че той прави всичко възможно да помага на майка си както в домакинството, така и в грижите за семейството.
Скоро бащата почина. Майката, която преживя тежко смъртта на любимия. така и не успя да се възстанови. Тя също започна да пие. Напусна работа.
Опитах се да помогна на малкия си съсед с пари, но на всички мои предложения и опити за спонсорство той отговаряше кратко: „Не съм заслужил тези пари“.
На 13-години момчето намери първата си работа. Помагаше в магазина зад ъгъла. Заради младата си възраст беше зле платен. Момчето мечтаеше да започне да печели достатъчно пари, но засега не можеше.
Един ден по стар навик поканих малкия си съсед на чай. Нахраних го и започнах да му задавам въпроси. А той изведнъж се разплака и помоли: „Моля, помогнете ми да излекувам майка си. Много искам тя да бъде здрава.“
Беше толкова трогателно и толкова тъжно, че сълзите се търкулнаха и от моите очи. След нашия разговор се посъветвах със семейството си и решихме да помогнем на нашия малък съсед.
След дълги увещания и отчаяна съпротива най-накрая успяхме да вкараме майка му в колата и все пак да я заведем при лекаря. Той препоръча лечение.
След известно време майката дойде на себе си. Тя се разкая и взе да съжалява за изгубеното време. Съжаляваше и за децата, които бе лишила с грижи и внимание. Разкая се, че семейството им винаги е било сплотено, но ето на. Любимият й съпруг починал и проблемите я затиснали.
След като се възстанови, майката остана да живее в същия апартамент. А малкият съсед, който порасна, се премести в по-голям град и често посещаваше майка си. Домът им бе преобразен. В него имаше повече топлина и светлина.
Един ден някой позвъни на вратата. Зад нея стоеше някогашното „момче“. Вече се бе превърнал в млад мъж. В ръцете си държеше цветя, любимата ми торта и плик с пари.
В плика беше точно тази сума, която някога трябваше да платя за лечението на майка му. Нямаше смисъл да отказвам. Нямаше да си тръгне с парите. Взех плика. Той ми благодари.
А на следващия ден го дадох на съседката, майката на това красиво „момче“. Нека тези пари, преминали през своя кръг, бъдат символ на факта, че доброто се случва в света точно така. В името на любовта.
