Здравейте всички. Това е историята на една моя приятелка. Ще я разкажа от първо лице.
Бях в труден момент от живота си. Мъжът ми ме остави с дете, което беше само на 2 години. Бях в жилище под наем, без работа и без детска градина за малкия. Не получавах никаква помощ и от мъжа ми
Един ден се прибирах от магазина, тъжна и потисната. Видях, че една баба стои на пешеходната пътека, но я е страх да мине през улицата. Нито една кола не спираше, за да я пропусне.
Дори да е пешеходна пътека. Хванах бабата за ръка и преведох. Тя ми пожела здраве и щастие, а след това ме попита защо съм толкова тъжна. Покани ме на чай и аз се съгласих.
Докато пихме чай, й разказах за проблемите си. Бабата помисли, помисли и каза: „Синът ми има жена, тя се занимава с бизнес, има собствена частна детска градина, нека й се обадя и да й разкажа за твоя случай“.
Без да му мисля много, разбира се, се съгласих на това предложение. Тя се обади на сина си и разговаряха. После ми даде неговия номер и ми каза да го набера.
Обадих му се, когато се прибрах. По това време той вече беше говорил със съпругата си и й подаде телефона. Тя ме покани на среща в съответната детска градина.
На следващия ден дойдох в уречения час и седнахме да поговорим. Разказах й моята история, всичко както е. Тя се сбогува с мен и обеща да ми се обади.
Същата вечер ми се обади и каза, че е готова да ме вземе на работа в нейната частна детска градина, както и бебето ми, за да има къде да бъде.
И до днес работя в тази детска градина, вече 2,5 години, синът ми също е там с мен. Много съм благодарна на тази жена, както и на самата баба, която така драматично промени живота ми.
Никога не съм предолагала, че една на пръв поглед обикновена постъпка може да промени всичко толкова много. Между другото, всяка седмица посещавам тази баба с подаръци, тя вече е като моя родна баба.
