Четем ги и искаме и да плачем, и да се смеем! Закъде сме без родителските съвети..
Вярно, сега всички тези реплики предизвикват само усмивка и хубав спомен, но тогава част от тях ни ядосваха понякога… Но родителите са родители и техните инструкции ще останат завинаги с нас.
– А домашните кой ще ти ги напише?
– Марш вкъщи!
– Сложи си шапка.
– Когато ям, съм глух и ням.
-Не говори с пълна уста!
– Защото аз казах така!
– Защо седиш без да правиш нищо?
– Сега ще ти намеря някаква работа.
Облечи си якето, студено е.
– Не ти ли залепна дупето да седиш?
– Винаги ще си малък за нас.
– Сам в училище нищо ли не те питат?
– А ако всички скочат от покрива, и ти ли ще скочиш?
– Ще говорим вкъщи.
– Не си облягай лактите на масата.
– Не мърмори под носа си.
– По-добре да го научи от нас, отколкото от улицата.
– Докато не ядеш, никъде няма да ходиш.
– Цялата ти сила е в последния залък.
– Не се прозявай, ще ти влезе муха в устата.
– Ако не учиш, ще станеш чистач.
– Като пораснеш, ще разбереш
– Да върнеш рестото.
– Не се катери по гаражите.
– А вълшебната думичка?
-Ако ще се обуваш, излез навън, тъкмо измих пода.
