Покойниците се ядосват, когато хората говорят лошо за тях. Убедих се лично

черно бял портрет на възрастна жена
Изображение от beasternchen from Pixabay

Отдавна е отбелязано, че в рамките на 40 дни след смъртта на човек често се случват странни явления в дома, в който е живял.

Тези явления са свързани най-вече с електричеството или часовниковия механизъм и съвременната наука не може да ги обясни. Какво е това? Суеверие или наистина не напълно разбрани феномени на съзнанието? Очевидно православният обичай да се почита починалият на четиридесетия ден е свързан с това.

Ето моята истинска история, която ще ви накара да се замислите.

Аз съм агностик, тоест човек, който се съмнява в съществуването на Бог, въпреки че съм кръстена. Но съм била свидетел на няколко необясними случая – от гледна точка на материализма.

Когато баба ми почина и семейството ни се събра около масата за погребението, майка ми пи алкохол и започна да говори лошо за свекърва си (баба ми), т.к. имаха лоши отношения. И точно в този момент крушката гръмна.

Парчетата полетяха в чинията на майка ми (масата стоеше под трираменен полилей). Всички млъкнахме. Мама и тя млъкна. Но след известно време тя отново започна да осъжда свекърва си и в това време и втората крушка се спука и изгоря!

Вторият инцидент се случи на 9-ия ден след смъртта на баща ми миналата година. Събрахме се около масата и аз говорех неодобрително за родителите на баща ми, които се бяха развели и го бяха изоставили на произвола на съдбата.

А той четиринадесетгодишен юноша, останал сам в София. И в този момент се чу трясък, като изстрел. Оказа се, че е изгоряла енергоспестяващата спираловидна крушка. Освен това, когато лампите от този вид бяха горели преди, нямаше пукане и почерняваха отвътре. А тази лампа остана бяла.

Мъдрите хора са казали правилно: за мъртвите или добро, или нищо! Така че майка ми плати за недобрите си думи към покойната си свекърва под формата на парчета от лампа в чиния.

Лично аз никога не говоря лошо за починалите, напротив, помня добрите им дела. На деветия ден след смъртта на баща ми аз осъдих не лично него, а родителите му. С това исках да подчертая, че въпреки факта, че баща ми имаше много тежък живот, той не стана алкохолик, не се забърка в лоша компания и т.н., а се изгради, стана достоен човек и се издигна до чин полковник.

Но явно на душата на баща ми не му хареса, че осъдих родителите му и той го даде да се разбере с пукането на изгоряла лампа.

Вие имали ли сте подобно преживяване?

Advertisement