Поговорих с позната нидерландка за тяхното образование и разбрах, че между нас има цяла пропаст

Поговорих с позната нидерландка за тяхното образование и разбрах, че между нас има цяла пропаст
Източник: Pixabay

На гости ни дойдоха на гости Анжелика и нейното семейство от Нидерландия.  Седяхме и говорихме на различни теми, по-специално за възпитанието и развитието на децата.

Най-голямата й дъщеря Алис скоро ще навърши 12 години. Това значи, че основното училище е към своя край за момичето и започва средното училище. За да се премести в средно училище, ученикът трябва да премине теста CITO, резултатите от който ще покажат в коя група ще учи.

Но освен резултата от теста, е важно и мнението на учителя, който познава възможностите на всяко дете. На тази база се определя в коя група ще учи занапред детето.

В Нидерландия има три различни системи на училищно обучение –  VMBO, HAVO или VWO. Ако детето завърши VMBO, най-лесната, после ще работи в сферата на производството, търговията или услугите. Другите две са по-трудни и именно те дават възможност за висше образование.

Разбира се, аз се поинтересувах какво казват учителите за шансовете на момичето. Анджелика каза, че учителите я съветват да отиде в професионално училище.

Не можех да остана безразлична, когато е заложена съдбата на дете, затова започнах да говоря на тази тема: „Анджелика, наистина ли ще позволиш дъщеря ти да остане без висше образование?“ –

Анджелика отговори, че учителите знаят по-добре, защото знаят по-добре какви възможности имат момичетата.

Искаше ми се да продължа да питам: „А ти като майка толкова лесно ли се съгласяваш с такива прогнози? Пука ли ти, че дъщеря ти няма да има висше образование? Не искаш ли по-добър живот за нея?“

Но си замълчах, защото смятам, че е некоректно да се задават такива въпроси. Тази тема щеше да бъде затворена, но съпругът ми се намеси.

Той обясни на Анджелика, че у нас всички деца са задължени да учат до 16-годишна възраст, а след това всеки сам решава какво да прави по-нататък: какво училище да избере и в кой университет евентуално да кандидатства.

Той акцентира и че някои специалности у нас са със защитен статут и че таксите за тях се поемат от държавата.

Тя не се впечатли особено. А аз не спирах да мисля колко различни са ни системите. За добро или лошо.

Advertisement