Починалите идват насън, за да подкрепят близките си и понякога да ги предпазят от нещо ужасно, като сериозно заболяване, както се случи в ситуацията с Людмила.
Историята на Людмила
Синът ми Лазар почина преди шест месеца от рак на прага на болницата. Той беше само на 33 години. Бързо се втурнахме към спешното с линейка.
С мъжа ми седяхме до него в линейката. Синът ни лежеше на разтегателната носилка и беше в съзнание до последния момент. Попитах го: „Зле ли ти е?“ Той кимна в отговор, аз казвам: „Наближаваме!“
Но изведнъж той си пое дълбоко въздух на три пъти и не издиша. Умря точно пред очите ни. Съпругът ми и аз започнахме да правим изкуствено дишане. Раздрусахме го. За първи път в живота си съпругът ми заплака силно. Никога преди не съм го виждала да плаче. Възрастен мъж на 59 г. РИДАЕШЕ като дете.
Дойдоха реаниматори с адреналин, но казаха: „Това е. Отишъл си е“.
Съобщения от починалия син
След като оформихме всички документи в моргата, се прибрахме. Седим в шок, беше през нощта. И изведнъж в 3 часа през нощта домофонът звъни! Разменихме погледи. Проверихме, но никой не отговори.
На сутринта разказах случилото се на дъщеря ми. Тя отвърна, че е дело на някой пиян или пакостник. Но знам – нашият Лазар ни даде знак.
Тогава изведнъж в социалните мрежи ми писа непознато парализирано момиче. Единствено дясната й ръка е работеща, така че можеше да общува. Тя ми каза: „Сънувах духа на Кирил и ме помоли да ви кажа, че вашият син Лазар е в отдела за разпределение. Болните от рак ги обучават там за ангели.“
Това съобщение дойде при нас още преди погребението.
От ритуалните услуги ни докараха момчето в ковчега с усмивка. Толкова красив! Дори свещеникът и зет ми в църквата отбелязаха, че се усмихва.
Няколко дни по-късно сестра ми сънува сина ни. Той бил заедно в една стая с починалите ни родители. Те седяли на един фотьойл, а синът стоял с играчка за елха и елхата била в стаята. Помолили сестра ми да не прекрачва прага на дома им. Защото й е рано.
Тя попитала защо имат коледна елха, след като празниците вече били минали. И Лазар отговори: „Чакаме чичо Витали“. Витали е брат ми, на 60 години.
На следващия ден брат ми ми се обади и каза, че се чувства зле. Приготви всичко за болницата и отиде да си купи цигари и кифла. Но не се прибра. Излязъл от магазина и починал от кръвен съсирек. А у тях, на дивана, все още имаше пакет с неща за болницата: бързовар, тениски, хигиенни принадлежности и др.
После Лазар отиде при много роднини. Просънвал им се и ги поздравявал. Те били шокирани, но ние не го сънувахме и още не го сънуваме със съпруга си.
Минаха 7 месеца и той отиде при всички, които му помогнаха по време на болестта му и им подарявал моите любими цветя: роза или лайка, и това било толкова естествено. Беше описан в дрехите, с които го погребахме.
Освен това една нощ се присънил на една жена и ме помолил да ме изпратят в болницата. На сутринта отидох в болницата. И ме оперираха по спешност.
