Може би всеки човек има моменти, когато нищо не му върви по план… Такъв провал сполетял Надежда.
Всичко започнало с това, че сериозна фирма я поканила да работи в Канада. Момичето било много щастливо, защото можело да се надява на значителен растеж в кариерата.
Но Надежда получила съобщението много късно и още на другия ден трябвало да излети по спешност.
Тя дори не се надявала, че ще успее да намери билет, но късметът й се усмихнал.
В деня на заминаването обаче всичко се объркало: отначало момичето не успяло да си подбере тоалет, не харесала нищо и едва когато се отдалечила от дома си, разбрала, че е забравила паспорта си и трябва да се върне.
Оставало все по-малко време и момичето започнало да се изнервя…
Таксиметровият шофьор недоволствал, че трябва да се върне, но Надежда не го слушала. Мислела само дали ще успее да хване полета, защото такава възможност идва само веднъж в живота.
По желание на момичето шофьорът карал възможно най-бързо, но попаднал в задръстване. Имало катастрофа и никой не можешел да мине. Оставал половин час до отпътуването и Надежда разбрала, че не може да се надява дори на чудо.
Час и половина по-късно тя най-накрая стигнала до летището. Самолетът било излетял отдавна и момичето отишло до мястото за регистрация, за да обясни ситуацията.
След като изслушала Надя, служителка я изпратила в администрацията да напише специално изявление. Пред въпросния офис вече имало голяма опашка, повечето хора спорели шумно за нещо.
Момичето било много уморено и затова седнала на един от столовете и започнала да чака реда си.
Изведнъж малко, обляно в сълзи момче привлече вниманието й; изглеждало на около шест години и сякаш писъците на хората го плашели. Надежда решила, че той чака родителите си, които сигурно били влезли в кабинета.
Минало много време, докато дойде ред на Надежда. След като разбрали ситуацията, от администрацията й предложили билет за следващия полет с малко допълнително плащане от нейна страна. Разбира се, тя се съгласи, защото разбираше, че вината е само в нея.
Момичето излязло от кабинета и изведнъж осъзнало, че всички отдавна са си тръгнали, а малкото момче продължавало да стои само в ъгъла. Тя се приближила до него и го попитала:
— Здравей, как се казваш?
Момчето видими било много уплашено и мълчаливо погледнало момичето с мокри от сълзи очи.
— Извинявай, не исках да те уплаша. Аз съм Надя, как се казваш?
— Наско.
— Много ми е приятно да се запознаем. Къде са родителите ти?
— Не знам… изгубих се.
— Добре, тогава да отидем да потърсим родителите ти. Не плачи, със сигурност ще ги намерим. На мен днес също ми се плаче, не успях да се кача важен полет и почти загубих шанса на живота си. Въпреки това не се отказвам и ще се опитам да разреша проблема. Виждаш ли, в света винаги ще има хора, които са готови да ти помогнат.
— Щяхте да летите до семейството си ли? – попитал я малкият Наско.
— Не, миличък. За съжаление нямам семейство, но всяка жена мечтае за син като теб”, уверих Наско с усмивка.
— Наистина ли… Може би мога да стана твой син?
— В такъв случай родителите ти ще бъдат много разстроени. Ти си най-ценното нещо, което имат и съм сигурен, че сега те търсят.
– Не търсят. Излъгах те, нямам родители.
Надежда изобщо не очаквала да чуе това. Тя поканила момчето да се разходят малко и след това отишли в полицейското управление. Оказало се, че момчето е добре познато там. Полицаите казали на Надя:
— Не се тревожете много. Момчето постоянно бяга, учителите в сиропиталището вече нямат идея какво да правят с него. Родителите му загинали в автомобилна катастрофа и той още не може да го повярва. Ето защо бяга там всяка седмица, чакайки майка си. Мъчно ни е за момчето, но как да му помогнем…
След това възпитатели от детския дом дошли за Наско и се оказало, че сиропиталището е съвсем близо.
Надя излязла от полицейското управление със сълзи на очи. Много й било жал за момчето, което чакало майка си, но никога нямало да я дочака…
Жената решила, че не може да замине за Канада.
В продължение на два месеца Надя ходела всеки ден в това сиропиталище, за да види Наско и когато всички документи за осиновяване най-сетне били готови, тя завела момчето в новия му дом.
Случило се така, че Надя загубила мечтаната работа, но получила много повече – чудесен малък син.
