В днешно време е на мода така нареченото „свободно възпитание“. В същото време родителите предпочитат почти напълно да се дистанцират от децата си, без да им забраняват да правят нищо. Думите „не трябва” е табу за тях, страхуват се от нея като дявол от тамян.
Но не всеки обича да бъде около деца, които са „възпитани“ по този начин. Публикуваме изявление на майка, която има аргументи срещу модния подход.
Пример първи. Двегодишният ми син си играеше в пясъчника с други деца. Той е мило, спокойно момче и почти никога не плаче. И тогава просто чувам дивия рев на сина ми. Приближавам се. Оказва се, че друго момче взе пълна шепа пясък и го хвърли в очите на детето ми.
Естествено, казах му, че не бива да прави така. И тогава ядосаната майка на другото момче долетя и каза, че те не забраняват нищо на детето, те, видите ли, имат свободно възпитание, без забрани.
Посъветвах я да попита колко ще трябва да ми плати, ако, не дай си Боже, се случи неприятност с очите на сина ми. Майката се задави, грабна „вредителя“ си и избяга.
Пример втори. Синът ми отиде във втори клас. Донесох му ученически комплект от чужбина. И този комплект беше много необичаен, у нас няма подобен.
Разбира се, той наистина го хареса. И после един ден се прибра от училище облян в сълзи. Каза, че един съученик (да го наречем Андрей) насила е взе; гумичка от този комплект. Опитите да върне гумичката били неуспешни.
Андрей каза, че все пак ще запази това нещо, защото го харесва. Знаейки, че майка му ще заведе Андрей на училище (синът ми ходи сам, училището е б лизо), на следващия ден отидох със сина си. Видях тази майка, разказах й ситуацията, помолих я да помогне и да върне гумичката.
Какво мислите, че съм чух от майакта? Точно така – „ние имаме свободно възпитание, ние не забраняваме нищо.“
Нямах друг избор, освен да оглася цената на училищния комплект и да поискам пълно обезщетение, защото без гумичка комплектът е непълен. Майката на Андрей пребледня, веднага бръкна в раницата на сина си, извади злополучната гумичка и ми я подаде, почти съскайки.
Андрей, разбира се, устрои истеричен панаир, лягайки на земята. Наложи се майката да прибере детето си. Все пак това май беше първият път, когато му е отказано нещо.
За съжаление, това не са всички примери, които съм срещала в живота си. После тези родители се оплакват, че имаме лоши младежи.
Не, скъпи мои, децата са такива, каквито са ги възпитали.
Какви ще станат тези деца, когато пораснат? От първия – насил ник (може и по-лошо), от втория – крадец.
И не се изненадвайте, че тези деца ще се отнасят към родителите си по същия начин, както към другите. И всичко това, защото не им е забранено да правят нищо, позволено им е да правят всичко, което сърцето им иска, и не са научени на едно нещо – „не трябва“!
И най-важното е, че повечето родители, използвайки този метод на обучение, не само дори не се интересуват как да го направят правилно (а има много нюанси, повярвайте на учителя), но и не мислят за последствията.
