Историята на истинския Маугли, уви, далеч не била толкова романтична, колкото тази на Киплинг. През 1867 г. група индийски ловци проследили вълчица. Ловците я последвали и открили леговището й.
Приближавайки се предпазливо, за своя изненада, ловците открили, че един от членовете на глутницата е малко момче на около шест години. Ловците убили вълчицата, а момчето било взето от пещерата.
Кръстили го Дина Саничар. Завели го в най-близкото сиропиталище и се надявали да го цивилизоват. Но „Маугли“ не могъл да стане цивилизован.
Дина продължил да ходи на четири крака. Ядял само сурово месо и се опитвал да гризе и дъвче костите. Общувал, но само по вълчи начин. По-специално, виел като вълк. И така и не научил нито една човешка дума.
Първоначално избягвал всякакъв човешки контакт. Не си играел с другите деца, а сгушвал в тъмен ъгъл. И разкъсвал дрехите, които се опитвали да му облекат. Но с течение на времето, отчасти се адаптирал.
Персоналът на сиропиталището отбеляза, че Дина не бил слабоумен. Просто физически не неможел да говори. Но той се опитвал да общува възможно най-добре – само че като вълк.
Единственото, което правел добре като човек, било да пуши тютюн. Саничар станал заклет пушач. Унищожил напълно имунитета и дихателната си система. И почина на 34 години от туберкулоза.
Тази история вдъхновява Киплинг да напише известната „Книга за джунглата“. Любопитно е, че писателят се е вдъхновил от публикации преди 25 години, когато детето току-що било намерено. И без да знае подробности за случилото се с Дина в зряла възраст. Самата книга е публикувана точно в годината на смъртта на истинския прототип на Маугли – през 1894 г.
В Индия го нарекли “детето-вълк“. Това бил първият докладван случай. Общо през последните 100 години са известни поне 50 подобни случая. Тези, които живеят с вълци в продължение на много години, се променят необратимо физически. Поради ходенето на четири крака, ръцете им пропорционално растат по-малко – развитието на скелета в тази посока се забавя.
Най-много са регистрираните случаи, когато дете е отгледано от вълци. Но имало и истории, когато пантери, газели и дори … пилета хранели деца! И всички деца възприели поведението на своите осиновители.
Уви, всички тези хора не успели да се адаптират към живота в човешкото общество.
Това е лесно обяснимо от гледна точка на съвременната наука. Детето трябва да премине през редица необходими етапи: да овладее фината моторика, речта, да се научи да контактува с хората. И ако не направи това навреме, тогава мозъкът ще се развие, оставяйки този етап незавършен. И наваксването в зряла възраст вече няма да работи.
Цивилизация, комуникационни умения – това са неще, което научаваме, придобиваме във външния свят. Те не са ни вродени.
