В деня, в който навърших пълнолетие, майка ми ми разказа една история, която до голяма степен е определила живота на нашето семейство. Бях възхитена от постъпката й и започнах да обичам и уважавам майка си още повече.
Докато била бременна с мен, майка ми била приета в болницата. Бил периодът на зимните празници, в отделението почти нямало хора и майка ми се занимавала с това да бродира икона, мислейки да я завърши преди раждането.
Няколко дни по-късно в стаята й била приета друга родилка. Жената се почувствала зле, не ставала от леглото и дишала тежко. Новата съседка се казвала Ана.
Жената била от село, нямала роднини, а бащата на детето й изчезнал, щом научил за бременността. Анa оставиla детето. Много искала да стане майка, ако може на момиче. Бременността била трудна, жената била на 40 години и това дало отражение.
Персоналът на родилния дом се отнесъл към Ана с пренебрежение, никой не я проверил и не попитал как се чувства, въпреки че жената била хоспитализирана с признаци на преждевременно раждане.
Мама, напротив, станала приятелка с Ана, слушала с удоволствие нейните истории за селския живот и се възхищавала на твърдостта, с която жената пренебрегвала заяждането на медицинските сестри и лекарите.
Няколко дни по-късно Анна се почувствала по-добре и жените започнали търпеливо да чакат деня на раждането.
Мама и Ана си разменили телефонните номера, като решили да поддържат връзка в бъдеще.
Няколко дни по-късно майка ми се събудила от шума и писъците на лекарите, те набързо отвеждали Ана от отделението. Мама реши, че Ана просто е започнала да ражда и отново заспала.
Същата нощ тя сънувала странен сън – Ана в бяла рокля стояла насред поле със зряло жито, косата й била окъпана в слънце и нежно разрошена от вятъра.
Анс се обърнала към майка ми, като се сбогувала с нея и й благодарила за всичко. След това добавила, че не й е било позволено да вземе детето със себе си и помолила тя да не бъде изпращана в сиропиталище.
„Имаш място за две деца, но ще намериш и за трето“, загадъчно казала Ана.
Накрая Ана помолила майка ми да вземе дъщеря й, след което изчезнала.
Мама се събудила и отишла при медицинските сестри да попита дали приятелката й е родила. Оказало се, че Ана родила момиче, но починала по време на раждането, сърцето й не могло да го понесе.
Почти веднага у майка ми се появили контракции и тогава разбрала… Ето защо Ана говорела за две деца..
Раждането на близнаци – аз и брат ми – било изненада както за родителите, така и за лекарите.
Татко бил щастлив да стане баща на близнаци, но мама все още не можело да забрави за малкото момиче, което било загубило единствения си любим човек. Събрала смелост, разказала всичко на баща ми и предложила да вземе детето. Татко не възразил, така че у дома сме били доведени трите бебета.
Мама казва, че Ана се е грижила и за дъщеря си, и за нас. Тя често се появявала в сънищата й и веднъж дори спасила живота на брат ми.
Той гореше от висока температура, а лекарите не можеха да открият причината. В съня си Ана каза на майка си да направи рентгенова снимка; на снимките лекарите наистина видяха пневмония.
Нашата сестра Вики разбра, че е осиновена, когато стана пълнолетна, родителите ни смятаха, че тя има право да знае истината. Новината не повлия на топлите отношения ни с Вики – всички се обичаме и подкрепяме, а също така сме много горди с нашите родители и техните действия.
