Делото на тази жена било удивително, ако изобщо думата „удивително“ може да се прикрепи към убийцата Хермине Браунщайнер. Уникалността е в това, че съдебното заседание, посветено на злодеянията й, било спряно още в първия ден.
Съдията бил толкова поразен от историите за злодейството на тази жена, че се почувствал зле. Заради този безмилостен палач в Америка е създаден отдел за специални разследвания, предназначен да предотврати предоставянето на американско гражданство на нацистки престъпници.
Хермине е родена във Виена на 16 юли 1919 г. в обикновено работническо семейство. След анексирането на Австрия към Третия райх момичето се премества в Берлин. Тя намира работа във фабриката за самолети Хенкел.
Заплатата на жител на Виена била малка. След като научила, че надзирателите получават 4 пъти повече заплати, тя подала молба за работа в в концентрационния лагер Равенсбрюк. Служила е като женски надзорник. През 1942 г. заради конфликт на работа е преместена в лагера Майданек.
От първите дни 20 -годишнното момиче се държало като най-жесток садист. Задължителните атрибути на синеоката матрона били гумена пръчка и камшик.
Тя постоянно ги използвала, биейки затворниците. Браунщайнер откровено се наслаждавала да тъпче затворниците с крака. За тази цел тя поръчала ботуши със специални метални подкови. Затворниците я кръстили „тъпчещата кобила”.
Оцелелите лагерници казали, че Хермине се наслаждавала на писъците на умиращите в газовата камера. Особено удоволствие й доставяли жени с малки деца.
През 1943 г. германското ръководство отбелязва усилията на надзирателката с кръст „За военни заслуги“.
В края на войната Хермине отново се завръща в Равенсбрюк. Преди пристигането на съветските войски през май 1945 г. тя бяга във Виена. Арестувана е и осъдена на 3 години затвор за службата си в Равенсбрюк. Убийцата крие „заслугите“ си в лагера на смъртта Майданек.
Когато излязла на свобода. Хермина започнала да се среща с американски гражданин. Завързал се романс. Двойката формализирала връзката и заминала за щатите.
Мъжът й вярвал, съседите я обичали. Никой не предполагал за предишния живот на „приятната домакиня“.
Когато Браунщайнер е открита от ловци на нацисти, всички са шокирани от нейното ужасно минало. А съпругът отказал да повярва на ужасните факти.
Първите съдебни заседания срещу бившата надзирателка се състояли в САЩ, след което нацисткият престъпник бил екстрадиран в Германия. След дълги съдебни процеси през 1981 г. съдът я осъжда на доживотен затвор.
Жената не се признала за виновна. Възмутена от присъдата, тя казва: „Ако съм ударила някого преди 40 години, справедливо ли е да бъда наказвана днес за това?“
Зад решетките садиската изпаднала в дълбока депресия. Животът й бил улеснен само от сладкишите, които мъжът й редовно изпращал. Опирайки се на тортите и сладкишите, жената се сдобила с диабет, което довело до ампутация на двата й крака.
„Тъпчещата кобила“ е освободена от ареста през 1996 г. с решение на германския съд. След 3 години жестоката престъпничка починала.
