Останах без жилище, след като дъщеря ми ме измами. Тогава обаче се появи един истински ангел…

Останах без жилище, след като дъщеря ми ме измами. Тогава обаче се появи един истински ангел...
Изображение от freepik

Жена ми почина, когато дъщеря ми беше на 13 години. По образование съм учител по български език и литература. В онези дни работех много и посвещавах свободното си време на Неда.

Не започнах нова връзка с жена, защото трябваше да вдигна детето си на крака. Трудно се живее с учителска заплата. Отказах се от много неща, за да купя всичко за дъщеря си.

След като жена ми почина, успяхме да си купим апартамент. Благодаря на родителите, които ни помогнаха по много начини. Смятах да направя акт за дарение на апартамента. Исках да се уверя, че единствената ми дъщеря ще има собствен дом след смъртта ми.

Неда растеше. Започнах да й давам джобни. Първо по 10 лева, а след това по 20. Цените растяах, както и нуждите на детето.

За дипломирането купихме най-хубавата рокля. Похарчих хиляда за тоалет, още стотина за прическа, двеста и петдесет за маникюр и още няколкостотин за бижута. Но пък моята красавица беше най-хубавата.

Дъщеря ми влезе в добър университет. По това време аз работех на три места. Дъщеря ми учеше за акушер-гинеколог, така че имаше нужда от много пари за обучение. Пращай й редовно пари, защото исках да й дам добро образование.

Неда не работеше, защото прекарваше цялото си време в учене. Рядко се обаждаше, но разбирах всичко прекрасно. Тя просто се бе отдала на науката. Медицината е трудно нещо.

Така минаха две години.

През цялото това време Неда поиска да й прехвърля апартамента. Беше притеснена за здравето ми. Напоследък бях много болен, но нямах намерение да умирам. Все още бях безработен и се лекувах.

Отхвърлих молбата й, доколкото можех. Вече бях събрал пари за издаване на акт за дарение. Но молбите продължиха. И аз отстъпих. 

Направих всичко, както дъщеря ми поиска. Живях още два месеца, вече в апартамента на дъщеря ми, и изведнъж Неда пристигна. Със съпруга си. Била се омъжи през първата си година. А не ми каза нищо. Нито дума.

Бях „учтиво“ помолен да освободя апартамента. Дадоха ми няколко часа да си опаковам нещата.

Загубих езика си. Как е възможно? Да изрита собствения си баща на улицата! Живях целия си живот за нея. И накарая подобна  благодарност за мен! Дори не ми дадоха време да си намеря работа или апартамент.

Аз съм силен човек, но сълзите ми потекоха. Не исках да показвам слабостта си пред тези, както се оказа, непознати хора. Бързо си събрах нещата, взех бижутата на жена си, те са скъп спомен от нея, и си тръгнах.

Без да кажа нито дума.

Нямаше къде да отида. Нямах достатъчно пари за апартамент, затова реших да намеря стая. Не ми трябваше много. Потърсих малко и намерих.

Първата нощ прекарах на улицата, а следващите три месеца живях на топло. Но парите свършиха. Със свито сърце предадох бижутата в заложната къща. Тези пари малко ми помогнаха, но пак улицата ме чакаше. Нямах работа, нямах пари, затова напуснах стаята си и станах бездомен.

Бях сломен. Не можех да се изправя на крака. Спомням си какъв силен човек бях. Колко жестоко се държаха с мен.

Но се оказа, че на този свят има добри хора. Едно момче започна да ме храни. Говорихме си много с него. С времето се опознахме. Разказах му историята си от началото до края. Иван обеща да помисли как може да ми помогне.

Цял живот ще съм благодарен на тази среща.

На следващия ден Иван дойде при мен. Каза ми, че семейството му ще се радва да ме приеме в дома си. Беше ми неудобно. Момчето дълго време се опитваше да ме убеди и накрая се съгласих. И тогава животът ми бързо тръгна нагоре.

Родителите му, Димитър и Александра, ме посрещнаха. Те казаха, че синът им вижда кои са добрите хора, а на добрите хора трябва да се помогне.

Оправих външния си вид. Опитвах се да не стоя без работа и да помагам по някакъв начин. Започнах уроци с Иван и му помагах с домашните.

Много скоро двойката ме покани да се преместя на село при майката на Димитър. В селото има свободно място, а съвместният живот е по-забавен. Без да се замисля, се съгласих.

И животът ми наистина потръгна.

Сега имам работа, любима жена и добри приятели. С Надежда, майката на Димитър, веднага се харесахме. Решихме да не отлагаме сватбата и се оженихме два месеца по-късно. Радвам се, че светът е пълен с добри хора.

Не общувам с дъщеря си. Тя не прояви интерес към живота ми. Вероятно е била заета с ремонт на апартамента си.

За мен тя вече е чужд човек.

Advertisement