Дълго време искахме да си имаме детенце, но не ни се получаваше. Бяхме женени от шест години. Направихме преглед, подлагахме се на процедури – нищо не помогна.
Един ден ни се обади приятелка. Тя работи като акушер. Разказа ни тъжна история. Млада майка на 15 години изоставила детето си. Изобщо не го пожелала.
След кратко мислене решихме да вземем това дете.
Имаше много документи за оправяне, но Анджела стана наша дъщеря.
Забранихме на роднините си да казват на детето истината за раждането му. Искахме тя да ни смята за свои родители. Всички се заклеха да мълчат. На този етап въпросът беше приключен.
Отгледахме момичето като свое дете. Когато момиченцето започна да пита защо косата й е по-тъмна и кожата й е по-тъмна, й показахме снимка на нейната прабаба. Те наистина много си приличат. Детето повярва.
Неволята обаче все пак ни намери. Момичето бе диагностицирано с наследствено заболяване.
Тя е носител на хемофилия. Това е заболяване на кръвта. Самото момиче не страда от това заболяване, но децата й, ако има момчета, ще усетят тази болест в най-голяма степен.
Не успяхме да й обясним как се случи това. Тя е умно, любознателно дете. Започна да изучавам въпроса сама. Притеснявахме се, че детето може да започне да подозира нещо.
Дъщерята порасна, но не попита нищо. Отпуснахме се и свалихме гарда.
Анджела се учеше много добре. Тя посвети по-голямата част от живота си на училището. Обръщаше специално внимание на биологията и химията.
В единадесети клас реши да учи генетика. Каза, че се е интересувала от тази област на медицината от малка. Радвахме се на детето ни. Растеше толкова умна и целеустремена.
Отдавна бяхме забравили, че не е наша родна дъщеря. Докато един ден не се появи биологичната й майка.
Как се появи тя? Самото дете ни разказа за това.
На излизане от училище я пресрещнала някаква жена. Тя спряла дъщеря ни и започнала да плаче. Поканила я на кафе. Дъщеря ни отказала, но жената плачела все по-силно и по-силно. Трябвало да се съгласи.
В кафенето непознатата разказала на Анджела коя е, защо е дошла и какво смята да прави по-нататък.
Жената поискала прошка за миналите грешки. Приятелят й не искал дете, а майка й отказала да помогне. Тя нямала избор. Изоставила бебето, но през всичките тези години искала да намери своето момиче. Накрая успяла.
Сега жената искала да поправи грешките си. Накрая поискала да даде на Анжела пари. Тя не ги взела.
Дъщеря ни положила много усилия, за да избяга от биологичната си майка. У дома тя разказа тази история без емоции. Не разбрахме защо…
Ние бяхме настръхнали, обземаха ни горещи или студени вълни…
Тогава Анджела ни призна. Тя знаела историята на раждането си от дълго време. Дъщеря ни прочела много книги за генетиката. Болестта й я подтикнала да търси самостоятелно отговора.
Ние не й казахме нищо, но детето се бе досетило за всичко само.
Щом пораснала, говорела с моята приятелка, онази въпросната акушерка. Анджела й казала, че ние сме разкрили всичко, но не сме й казали нищо за собствената й майка. Приятелката ни повярвала.
Както се оказало, биологичната майка е излъгала дъщеря си. Имала е възможност да отгледа бебето си. Мъжът я носел на ръце. Той дори я помолил да не изоставя собствената си кръв.
Родителите на жената също били златни. Те се радвали безкрайно много за бъдещата си внучка, но самата опечалена майка не искала да се занимава с родителски задължения.
Искала да си живее живота, да се забавлява и да живее за себе си. Тя родила детето под натиска на роднините си.
Защо си спомнила за Анджела сега? Може би вече не можела да има деца? Или се е разхождала и изведнъж се сетила за дъщеря си?
След като ни разказа всичко, детето ни сподели:
– Не ме тревожи появата й. Тя не е имала желание да ме види в родилното, затова и аз нямам сега. Къде беше тя, когато се разболях? Това не е жената, която ми шиеше костюми в детската градина и ме учеше по математика. Вие сте моите истински родители. Обичам ви безкрайно. Радвам се, че съдбата ни е срещнала!
И ни целуна.
Съпругът ми и аз се разплакахме от щастие. Възпитали сме прекрасен човек!
