През 2002 година Ангел е само на 3 години, когато биологичната му майка го изоставя. Ангел е хоспитализиран в тежко състояние – пневмония. Телесната му температура беше близо 41 градуса.
Лекарите успяха да свалят температурата и нямаше опасност за живота на момчето, оказано му бе лечение в болницата и започна да се възстановява.
Майка му, въпреки факта, че той беше само на 3 години, отказа да бъде с него в болницата с аргумента, че има много работа. Но знаехме, че работата й е да прекарва свободното си време в неприлични действия с местни пияници.
И накрая, когато момчето трябваше да бъде взето, никой не дойде, майка му каза, че няма нужда от него и можем да го изпратим в сиропиталище.
Ангел имаше изоставане в развитието. На три години той не говореше, не познаваше цветовете и формите и не можеше да различи котка от куче.
Тогава реших да осиновя това момче, съжалих го, че ще попадне в сиропиталище. Знам какъв е животът там. Аз самата съм сирак. Общо взето, ми помогнаха да получа настойничество над него и започнахме да живеем заедно.
Тъй като работех в болницата, познавах всички наши лекари в нашето градче. Започнах да водя Ангел на логопед и отидохме в регионалния град при невролог. Започнаха да го лекуват, развивати и компенсират за всичко.
Грижех се за детето, поех цялата отговорност за него, но нямах чувство на майчина любов сигурно цяла година.
Когато той проговори и започна да ме нарича мамо, най-накрая видях светлината и разцъфнах…
Беше мигновено, едно такова, разбирате ли, като щракване… Честно и искрено се влюбих в него и с трепет и нежност започнах да го наричам моят син…
На 7-годишна възраст Ангел отиде в първи клас с връстниците си. И може да не ви се вярва, но той беше най-успешното и най-старателното дете в класа.
Винаги получаваше 5 и 6. В гимназията обичаше физиката и информатиката. В 11 клас зае първо място в нашата област на олимпиадата по физика. Писаха за него в регионалните вестници, дори го показаха по местната телевизия, казвайки, че Ангел ще получи парична награда от държавата.
Майка му видя всичко това и дойде при нас изневиделица, с торта, със сладки, сякаш осъзнала всичко и с желанието да общува със сина си.
Аз, знаейки, че ще бъде невъзможно да го скрия завинаги, че той не е кръвно свързан с мен, му казах, че има друга биологична майка, но не му казах как точно изглежда тя.
Веднага я познах, синът ми също чу думите й на вратата, когато й отворих, и разбра кой е дошъл при нас. Ангел е много възпитан и нямаше смелостта да я изгони, затова я пуснахме в дома.
Седяхме и си говорихме, тя плачеше колко й е било мъчно през всичките тези години и т.н. Поиска телефонния номер на сина ми. И сега, от няколко месеца, тя му звъни. Само не си мислете, че съвестта й наистина се е пробудила.
Тя му се обажда и под предлог колко е нещастна и болна, иска пари от сина си. (В допълнение към физиката, той винаги се е интересувал от програмиране, така че постепенно печели малко пари чрез интернет, докато е още в училище).
От септември Ангел влезе и в университета, живее в град на 300 км от мен. Сам си изкарва хляба. Отношенията ни са отлични, той ми звъни всеки ден, все още съм му майка.
Прибира се веднъж месечно, но веднъж в разговор по телефона спомена, че леля Рита (биологичната му майка) го посещава. Отново му иска пари и го кара да я съжалява.
Общо взето така живеем. Синът й не може да й откаже, Рита не иска да ме слуша. Не ме е яд за парите му, той е самостоятелен младеж. Сам взема решения. Сам разбира всичко.
Страшно съм изненадана от нейната безгранична наглост, нейната двуличност. Тя не се нуждае от нищо от сина си, освен пари. Не разбирам има ли изобщо майчино сърце…
