В нашето семейство сме две деца – аз и по-големият ми брат Трифон.
Майка ни ни отгледа сама, много ни обичаше и се опитваше да ни осигури всичко, за което мечтаехме, за да компенсира по някакъв начин липсата на баща ни в семейството – той почина при производствена авария преди много години.
Вероятно именно фактът, че майка ни не ни отказа нищо, разглези Трифон. Той беше на тридесет и две години, но нямаше нито жена, нито деца и изглеждаше, че няма намерение да се отдели от майка ни.
Когато жена ми и аз им отивахме на гости, се опитвах да говоря с брат ми, но той дори не обръщаше внимание – и така животът е добър, казваха ми майка ми и брат ми.
И когато майка ми вече беше загубила всяка надежда да дочака внуци от най-големия си син, той доведе у дома бъдещата си съпруга.
Точно така, той я доведе в апартамента на майка ми и дори не си помисли да живеят другаде, въпреки че майка ми не беше доволна от идеята да дели покрива с младото семейство.
Освен това съпругата на брат ми вече имаше дете – петгодишна дъщеря. Ето защо майка ми най-накрая се съгласи да приеме избора на Трифон и да не отпраща малкото дете и майка му.
Но времето показа, че трябваше да ги изгони на мига.
Почти от самото начало съпругата на брат ми започна да установява свои собствени правила и да кара всички да се съобразяват с нея.
Младата дама вече е била омъжена преди това и според нейната версия първият брак се е разпаднал именно заради намесата на свекърва й в живота на семейството, така че на първата семейна вечеря тя предоставила на майка ми списък с правила, които трябва да се спазват в името на удобното съжителство.
Представяте ли си колко нахалство е нужно да отидеш в дома на някой друг и да изискваш всички да спазват новите ти правила?
Първият раздел трябвало да гарантира нейната независимост:
– не се обаждайте, когато никой не ви иска съвета;
– храната трябва да е отделна;
– всичко, което се отнася до Трифон – храна, облекло – се контролира от съпругата му, а не от майка му;
– каквото и да се случи, забранено е влизането в стаята на младото семейство без почукване;
– всички въпроси относно детето се решават от нейната майка.
Нашата майка е много търпелива жена и е свикнала да избягва конфликтите до последния момент, затова се опитала да обърне всичко на шега: „Уау! А може ли поне да дишам?“ – уточнила тя с усмивка.
Снахата не оценила шегата и посочила първата точка. Мама разбрала, че явно нищо не може да се реши с шеги.
Майка ми веднага им напомни, че за тях би било много по-лесно и по-спокойно в апартамент под наем, но двойката не прие предложението и заявиха, че нямат намерение да ходят никъде, само напомниха да не се забравя първата точка от правилата, когато не й харесва нещо.
Следващият раздел от правилата трябвало да регулира материалните въпроси:
– нито синът, нито снахата са длъжници на майката;
– плащането за комунални услуги се разделя поравно между всички обитатели на апартамента (без да се брои детето);
– никоя от моите покупки не ви засяга;
– ако се чудите колко печелим, погледнете отново първия параграф от правилата;
– Няма да има подаръци от нас.
Когато майка ми ми разказа за това, най-много ми хареса темата за комуналните услуги. „С изключение на детето“ – добра идея й е хрумнала! Все едно детето не се мие с вода и не играе на светло, много добре измислено!
Третият раздел засягал общия живот:
– всеки чисти апартамента според график
– подреждаме прането;
– ядем от различни ястия;
– у дома не може да се канят гости
– Прозорците не могат да се отворят леко.
Последният раздел беше за уважението:
– всеки се отнася към другия с уважение
– викането е забранено;
– всички оплаквания само със спокоен и учтив тон
„Така съм го възпитала“, оплакваше ми се майка ми по телефона почти всеки ден, „Четеш му приказки за лека нощ, проверяваш му уроците, плащаш за висше образование, а после той води някаква млада дама, на която не можеш да кажеш дума без разрешение!“
Разбира се, никакви правила не помогнаха да се избегнат кавгите и недоразуменията, майка ми многократно помоли неканената гостенка да се изнесе от апартамента й, но никой не обърна внимание на думите й.
В крайна сметка не издържах на сълзите и тревогите на майка ми и реших да помогна с изгонването на брат ми. Жена ми ме подкрепи в това, защото тя също много обичаше майка ми и я уважаваше истински.
Не предупредих брат си за пристигането ни, затова веднага щом прекрачихме прага на апартамента, съпругата му изпадна в ярост, крещейки за това, което беше ясно написано в правилата – без гости!
– Ние не идваме на гости, не се притеснявай отговорих спокойно. – Здравей, Трифоне. Приготви се.
Докато имах сериозен разговор на четири очи с Трифон, жена ми слагаше нещата на жена му и детето му в кашони и пазарски чанти, без да обръща внимание на крясъците и обидите, отправени към нея.
Колкото и да протестираше брат ми, двойката нямаше избор – събрахме всичките им неща, натоварихме ги в колата ми и ги занесохме в стаята в хостела, която любезно наех за брат ми и семейството му за два дни.
Не знам къде ще отидат след това и изобщо не искам да знам. А в апартамента на майка ми, за всеки случай, смених ключалката на входната врата. Сега и тя, и аз ще сме спокойни. Защото ще знам, че никой няма да й развали настроението и нервите й на стари години.
