Объркали ги в родилното: как живеят след 25 г. сестрите, които били разменени при раждането си

Юлия Андрощук
Юлия Андрощук с двете разменени момичета. Скрийншот: Нека говорят

Юлия Андрущак и Елена Андрикова родили в същия ден. Дъщерите им се появили на бял свят с 15 минути разлика. Невнимателни медицински сестри объркали момичетата.

Заради това Юлия и Елена взели чуждото дете в дома си. Това се случило в град Копейск, Челябинска област, през 1998 г. Разказваме ви как са успели да разберат истината и как живеят момичетата сега.

Различният цвят на косата

Всичко започнало на 17 декември 1998 г. Време било за първото хранене и Юлия Андрущак взела да кърми бебето си – смугло бебе, направо като праскова. Мама решила да я кръсти Ирина.

А Елена Андрикова с известна изненада видяла, че дъщеря й е с руса коса и очи, докато съпругът й Неймат Искандаров е брюнет. Разбира се, генетиката можела да изиграе такава забавна шега. Малката блондинка получила името Анечка.

Момичетата живеели в съседни села

След известно време и двамата бащи на момичетата започнали да мислят едно и също: защо дъщерите им не приличат на родителите си?

Алексей Андрущак, съпругът на Юлия, ставал все по-притеснен всяка година: нямало как да родят такова тъмнокожо момиче! Все пак и двамата са руси.

Ирина била на 5 години, когато семейството се разпаднало и Алексей отказал да плаща издръжка, защото не смятал дъщеря си за свое дете.

Юлия се разплакала, била обидена, защото знаела със сигурност, че е вярна на съпруга си. За да решат този проблем веднъж завинаги, те направили ДНК тест. Тогава Ира вече била на 12 години.

Тогава истината била разкрита: момичето не е роднина и на двамата родители! Юлия написала заявление в полицията.

Дълго търсели собствената дъщеря на семейство Андрущак и накрая се оказало, че 12-годишната Аня живее с таджикско семейство в село наблизо. Започнало съдебно производство. Родилният дом, допуснал фатална грешка, бил осъден да изплати обезщетение на семействата – по 3 милиона рубли на всяко семейство.

Живот в мюсюлманско семейство

Във второто семейство животът също не бил лесен. Неймат се развел с рускинята Елена. Според мюсюлманските традиции дъщерята Аня продължила да живее с баща си.

Елена не се месила в нейното възпитание, роднините на баща й се погрижили за момичето. Тогава Неймат довел нова съпруга в къщата – таджикска жена, която родила още пет деца, така че Аня израсна;а в голямо, приятелско семейство, под строгия надзор на баща си.

Що се отнася до Юлия Андрущак, скоро след развода жената се омъжила за втори път. От новия си брак тя има две деца – син Саша и дъщеря Катя.

Време за решения

Когато всички в страната научили за тази история по телевизията, избухнал спор: какво ще правят родителите сега, когато разберат, че са отглеждали чужди деца в продължение на 12 години? Ще разменят ли момичетата? Ще станат ли приятели? Ще се преместят ли наблизо, за да могат да се виждат всеки ден?

Неймат твърдо казал: няма да замени дъщеря си, защото родители не са тези, които са те родили, а тези, които са те отгледали.

Но неговата „осиновена“ дъщеря Анечка веднага посетила собствената си майка. Момичето често посещавала биологичната си майка Юлия и разговаряла много с майка си, брат си и сестра си.

Юлия от своя страна била много щастлива от всяко посещение на дъщеря си, но в същото време страдала: не можела да си представи, че нейното момиче, както е обичайно в източните семейства, на 16-годишна възраст ще трябва да стане покорна съпруга и да „ражда деца през целия си живот и пече сладкиши“.

Второто момиче, Ира, също не възнемерявала да се премести при кръвния си баща Неймат. Но му ходела на гости. Всеки път Неймат не можел да сдържи сълзите от вълнение: в края на краищата тя приличала много на него, също толкова черноока и смугла.

Всички били нервни, всички били притеснени, било невъзможно да се намери компромис, който да устройва всички страни.

Накрая, един ден Юлия, неспособна да понася повече несигурността, решава и завежда дело, като иска да й бъдат дадени майчински права и на двете момичета.

И скоро русата Анечка заживяла с родната си майка. Понякога трите, Юлия, Аня и Ира, посещавали Неймат.

Юлия била много благодарна на Неймат: „Той е мъдър и силен човек. Трудно, но все пак той позволи на Аня да дойде при мен, осъзнавайки, че момичето има нужда от майка. Той сам ни посещава, носи ни зеленчуци и плодове, той е толкова предприемчив!“

Завръщане у дома

След като получили обезщетение от родилния дом, Юлия и съпругът й Максим закупили апартамент за Ира. Неймат построил къща за Аня. И двете момичета харесали новия си живот: те щастливо заживели в една стая, започнали да ходят в един клас и станали истински приятелки.

Но с времето ситуацията се променила. Аня не можела да се справи с ревността: струвало й се, че майка й обича Ира повече. Момичето започнало все повече да ходи при баща си Неймат. И един ден решила да остане да живее с него.

Бащата бил доволен: „Тя дойде при нас за свободен живот. При нас няма различни живот, култура, обичаи. Така че Аня си поигра у тях и се върна у дома.“

Сватба без покана

Години по-късно Ира и Аня, вече пораснали момичета, не общуват нито помежду си, нито с биологичните си родители.

Ира завършила колеж и се омъжила. Аня също се омъжила, дъщеря й расте и тя иска да забрави за цялата тази история, така че не дава интервюта и отказва да се среща с журналисти.

Кръвната майка на Аня, Юлия Андрущак, не била на сватбата й – не била поканена. И не видяла внучката си. Юлия все пак иска да подобри отношенията между двете семейства, да общува с Аня и да види внучката си. Надява се дъщеря й един ден да поиска същото.

Advertisement