„През годините на практика съм чувал много истории от пациенти, които най-често след сърдечен арест се озовават на място с невероятна красота. Там видели роднините си. Въпреки че тези истории бяха интересни, аз като неврохирург ги свързвах с видения, причинени от неправилно функциониране на мозъка. Докато късметът ми не ме промени и поради тежко заболяване изпаднах в кома, в която се намирах за седмица”, спомня си неврохирургът Ебън Александър.
През тези седем дни мозъкът на доктора не просто работел неправилно – той изобщо не работел. Ебън Александър сравнява функционирането на мозъка с телевизията. Ако това устройство бъде изключено от контакта, то ще спре да излъчва изображение.
Но след като мозъкът на неврохирурга спрял да работи, Ебън Александър не спрял да вижда.
– Светът, в който се озовах, беше толкова реален, че животът на Земята днес ми изглежда илюзорен. Но не спрях да ценя земния си живот. Сега го ценя още повече, защото разбрах какво е значението му – обяснява Ебън Александър.
Докато бил в друг свят, неврохирургът направил откритие относно функционирането на мозъка и се убедил, че съзнанието не умира.
„Смъртта на организма не означава смърт на съзнанието“
Ебън Александър изпитал това състояние преди десетина години. Докато физическото му тяло било в кома, съзнанието му било в тъмнина. Според неврохирурга този мрак не е бил като на земята. Лекарят го сравнява с кал, в която се е потопил, но продължавал да вижда.
Веднъж попаднал в тази видима тъмнина, докторът не могъл да си спомни кой е той. Александър се чувствал като част от тази неуютна материя, в която се намирал. Но постепенно това чувство отстъпило място на друго.
Ебън Александър разбрал, че не е част от тази прозрачна кал. Той просто се намирал в нея. Неврохирургът предположил, че трябва да има изход от този свят. Докато мислел как да се измъкне от там, пред него се появило нещо ново.
Ебън Александър видя лслаби лъчи светлина да се спускат към него. Лъчите струяли от някакъв невидим център. Докторът напрегнал съзнанието си, за да разбере какъв е този невидим център. Това бил отвор, през който минавали лъчи светлина.
Осъзнавайки това, докторът започнал бързо да се надига. Полетял в дупката, той се озовла в друг свят. И за да влезе в този свят, Ебън Александър трябвало само да мисли за това.
„Когато попаднах в другия свят, имах чувството, че съм се родил за първи път на бял свят и че никога досега не съм се раждал“, така Александър описва първите си усещания в отвъдния свят. Какво видял лекарят в него?
Той се извисил над този свят. Видял гъста растителност, подобна на тази на Земята. Но това не била нашата планета. В същото време лекарят намерил тези места за познати. Той сравнил това чувство със завръщането си там, където е прекарал няколко години от живота си в ранна детска възраст.
Можете да забравите за това място в зряла възраст. Но когато го видите отново, разбирате, че споменът за него е живял във вас през цялото това време. Спомняш си го отново и се радваш, че си се върнал.
Ебън Александър продължил пътуването си. Летейки над новия свят, той видял гори, полета, езера, хора в скромни, но красиви дрехи. Цветовете на дрехите били подобни на растенията и цветята, покрили новия свят.
Когато Ебън Александър бил тук, някой го заговорил. Но той не чул тези думи с ушите си. Те дошли при него като знание. Чрез тези тихи фрази докторът научил, че на този свят е обичан и закрилян и няма от какво да се страхува.
Скоро Ебън се озовал във вече познатата видима тъмнина. Докато бил тук, у него започналу да се връщат фрагменти от земния му живот, за които той не си спомнял през цялото това време.
Спомнял си, че има семейство, но не можел да си спомни имената на жена си и децата си. Александър отново се замислил за дупката, през която струяла светлина. Но този път тя се оказала затворена за него.
– Когато отворих очи, намирайки се в стаята си, земният живот ми се стори жалък. Но това чувство скоро отстъпи място на друго. Опитът ме накара да разбера, че животът на Земята има важен смисъл – спомня си неврохирургът.
За мозъка като блокер на нашата памет и смисъла на живота
Едно от основните открития на Ебън Александър се отнася до човешкия мозък. Неврохирургът твърди, че истинското (подсъзнателно) мислене се случва не в мозъка, а в душата. Ние нямаме достъп до това мислене, докато живеем на Земята.
Но ни помага в най-трудните моменти, когато става въпрос за важни решения в живота ни. И каква работа върши мозъкът ни според Александър?
Неврохирургът смята, че човешкият мозък е един вид превключвател, който във физическия живот превключва нашето съзнание от високо към ниско, адаптирано към живота във физическото тяло.
Според него нашите мозъци не произвеждат съзнание. Необходимо е да се подбере информацията, необходима за живота. А също и за да блокираме достъпа си до знания за други светове. Ако знаехме цялата информация, която е в душата ни, би ни било по-трудно да живеем земния си живот.
Защо Ебън Александър говори толкова уверено за това? Той не само получил това знание, докато бил в отвъдния свят, но и го почувствал сам. Когато не помнел живота си на Земята, той открил знания за Вселената, които не могат да бъдат разбрани от мозъка. И след като се върнал към физическия живот, неврохирургът осъзнал, че това висше знание отново е затворено за него. Останало само усещането за неговото присъствие.
В другия свят той придобил знания за това защо има добро и зло в нашия свят. Това предположение е направено на Земята, защото имаме свободна воля и можем да избираме.
Избирайки между доброто и злото, ние развиваме своята духовност. Това според Ебън Александър е смисълът на земния живот.
И можете да развиете своята духовност само чрез любов и състрадание. Хирургът пише за това в книгата си „Доказателство за рая“.
