Не е ясно дали тази история е реална или притча, но посланието в нея е доста важно и трябва да бъде осъзнато от всички на земята.
Казват, че се случило в България през 30-те години на миналия век.
14-годишно момче, когото сметнали за починало, изведнъж „възкръснало“ и започнало горчиво да плаче.
Първоначално изумени от случващото се, близките едва дошли на себе си. И започнали да утешават детето в хор. Когато след много усилия това най-после било постигнато, родителите попитали: „Защо плачеше така безутешно, сине? Все пак ти си жив, ти си с нас. Значи всичко е наред!“
А момчето казало следното:
– Когато умрях, веднага отидох на онези места, където се мъчат грешниците. Какви страшни лица имаха – не мога да го забравя и не мога да опиша мъките им! Това е толкова ужасно, че човек дори не може да си представи!
⠀
Оттам бях отнесен в небесните обители. И видях как Пречистата Богородица се молеше за грешниците и за целия свят. От красивото й, но изтощено лице личеше, че й е много трудно. И сълзите се търкаляха по лицето й като град. Беше много тъжна гледка.
Но когато ме видя, Богородица внезапно каза: „Ти няма да останеш тук! Ще се върнеш на земята, при хората. И ще им кажеш, че ме мъчат със своите грехове. Трудно ми е да се моля за тях.. Нека ме пожалят“.
Независимо дали е истина, или притча, изводът е, че Дева Мария ни предупреждава за гибел, ако не успеем да принесем плодовете на покаянието и да се обърнем към пътя на Божията Истина.
Оттогава са изминали почти сто години. А ние, хората, все още грешим и се каем. Каем се и отново съгрешаваме…
За посланието на Богородица говорел навремето и архиепископът на Руската православна църква Аверкий Таушев (1906 – 1976).
„И ако човечеството остава глухо за вика на душата на Богородица, не усеща колко невъобразимо тежко й е, не усеща напълно умората на майчиното сърце, не вижда сълзите й зад оскъдните думи за тежестта на бремето, горко ще ни сполети всички.“
Сред нас, православните християни, няма нито един човек, който поне веднъж да не се обърне към Нея с молба за помощ или защита. Сега е наш ред да чуем този плач на Богородица.
