– Много ми се яде цаца, сине. Ще ми купиш ли?
– За какво ти е? Ето ти цяла чиния с мръвки. Защо не ги ядеш?
– Вече нямам зъби да ям мръвки. Искам цаца. Поне най-евтината. Моля те.
Виктор вече смяташе, че жена му е права. Баща му трябва да бъде изпратен на ново място за живеене: в старчески дом.
И това въпреки факта, че бащата веднъж продаде къщата си, за да помогне на сина си. Нямаше достатъчно пари, за да си купи апартамент. Синът му предложи да я продаде. Все пак на баща му нямаше да му коства много, а щеше да има толкова много ползи!
— Ти продай къщата, а аз ще те приютя. И няма да ти е скучно сам.
Старията баща не искаше да се разделя с дома си. Но след като помисли, реши да направя най-доброто за моя любим син. И така той се премести.
Отначало всичко беше наред, но постепенно семейството на сина му спря да го приема. Внучката не искаше да има нищо общо с дядо си, а съпругата на Виктор се ядосваше за какво ли не и се караше на дядото за всичко.
Накрая дядото просто седеше в ъгъла, определен за него, и се опитваше да не пречи на никого.
Един ден синът му отиде при него и му заяви:
– Дъщеря ни скоро ще се жени. И ще трябва да се преместиш в старчески дом. Избарахме ти най-добрия, където ще бъдеш добре обгрижван. Стаята ти е необходима за младото семейство, те ще живеят тук известно време. Не можем всички да се поберем тук.
Старецът се изненада и започна да плаче. Не можеше да намери думи, за да изрази чувствата си.
– Винаги съм се стараел да ги угаждам. Дори продадох къщата. А хич не ми се искаше, имах толкова много спомени, свързани с тази земя. Исках да умра там. Но аз го направих за теб. И сега ме пращате в старчески дом?
– Спокойно, татко. Сега трябва да тръгваме. Няма да останеш сами, ние ще идваме.
– Много съм разочарован. Не така те възпитах. Иска ми се да вярвам, че майка ти сега, след смъртта, не вижда в какво си се превърнал.
– Прекалено драматичен си.
Синът не остана дълго, когато стигнаха до мястото. Старецът остана сам. Известно време беше много притеснен и дори отказваше да яде. Но постепенно дядото се примири с положението си и дори свикна с новия си дом.
Шест месеца по-късно мъжът почина. Синът му така и не го посети въпреки обещанията. Старецът остави след себе си няколко хиляди лева, които цял живот спестяваше. Той завеща тези пари на едно момиче, което се грижеше за него в старческия дом.
Такова беше отмъщението на този дядо.
Виктор беше озадачен, когато не намери името си в завещанието. Адвокатът му даде бележка от баща му. В нея се казваше следното:
„Просто исках да изживея спокойно годините, които ми бяха отредени. А ти се отнесе много жестоко с мен. Затова дадох всичките пари на този, който сподели моето страдание с мен. Това момиче е много добър човек. За разлика от теб. Сбогом“.
