Разведох се с първия си съпруг, когато дъщеря ми беше на две години. Омъжих се като младо момиче, нямах много опит в отношенията с мъже. Не можах веднага да разбера, че бившият ми съпруг изобщо не е подходящ за семеен живот. След развода той не ми помага по никакъв начин, изобщо не общуваме.
Отгледах дъщеря си сама, разчитайки само на себе си. Беше ми трудно, но винаги се стараех дъщеря ми да не усеща, че истинският й баща изобщо не иска да участва в живота й. През последните седем години изкарах много добри пари. Често пътувахме в чужбина, купих й iPhone, давах й много джобни пари, не пестях. Беше много важно тя да не се чувства лишена от нещо, затова работех много и упорито.
Известно време излиза с един мъж. В резултат от срещите ни забременях. Това явно не влизаше в плановете на мъжа, затова той ме напусна, без да иска да обсъждаме каквото и да било, а аз реших, че ще родя.
И защо не? С финансите всичко е наред, искам дете, много се зарадвах на бременността. Защо трябва да направя аборт? Успях сама да отгледам дъщеря си, мога да поема отговорност за децата.
Родих син. Сега той е на 8 месеца, но отношенията ми с дъщеря ни са ужасни. Ясно е, че в семейството има по-малко пари и освен това започнах да спестявам, в края на краищата в семейството има малко дете. Не бива да забравям за планирането и финансовата стабилност.
А от дъщеря ми срещам единствено пълно неразбиране. Тя крещи, изпада в истерии, че заради раждането на детето сега е лишена от много неща. Например за Нова година не й подарих точно това, което искаше, а купих малко по-евтин подарък. Или й казах, че през лятото няма да ходи за един месец там, където обикновено ходи. Не съм я лишила категорично от нещо, просто й предлагам по-компромисни варианти.
Но тя не иска да разбере. Постоянно обижда мен и брат си, казва, че заради него целият й живот е съсипан. Просто съм в шок. За всичко, което съм направила за нея, няма и капка благодарност, въпреки че по закон трябва само да я храня, да я обличам според сезона и да я водя на училище. И това е! По закон не дължа нищо повече.
А след 4 месеца всякакви задължения към нея ще приключат. И не трябва да й се отчитам и да искам разрешение дали да раждам второ дете или не.
Толкова ми е трудно, не очаквах това от нея. Дори сега живеем по-добре от половината й съученици. И е нормално, когато се раждат по-малки деца, да остават по-малко пари за по-големите, винаги е така. А това е егоизъм – да не разбереш и да не го приемеш.
Иска от мен всичко в ултимативна форма, сякаш сум й длъжна. По-рано исках да й подаря кола на 18-ия й рожден ден, защото е знаменателна дата. Разбира се, след това отношение няма да й дам нищо: нито апартаменти, нито коли. И няма да плащам за нейното образование. Просто боли толкова много.
Мислите ли, че има шанс тя да осъзнае подлото си поведение?
