„Не плачи, дъще. Диагнозата на лекарите не е присъда“, каза ми майка ми. И се оказа права

Изображение от freepik

Имам прекрасен съпруг, с когото живеехме много добре и задружно.  Всичко беше в нашите ръце – имахме хубава работа, почивки, доходи и добри приятели. Но с децата не ни се получаваше.

Веднъж отидох на общ преглед и чух диагнозата: „Няма да имате деца – вие сте фертилна“. Този отговор ме шокира. Не повярвах на думите на доктора. Отидох в друга клиника. Изводът бе същият.

Болка прониза сърцето ми. Никога ли нямаше да чуя думите: „Мамо?“ Нямаше никога да изпитам радост от детското гукане. Съпругът ми също много искаше дете. Обичахме децата, но Господ не ни даваше свои.

Надеждата все още обаче не ме напусна. Търсих решение в различни клиники. Ами ако имаше изход. Накрая се уморих от подобни авантюри. Реших да не ходя никъде другаде.

В този тежък момент никога няма да забравя успокоителните думи на майка ми. Тя ми каза: „Не плачи, дъще. Диагнозата на лекарите не е смъртна присъда. Всичко е в Божията воля.”

И мама наистина се оказа права.

В крайна сметка се примирих с положението си. Нека бъде това, което бе писано. Все пак наистинна всичко е по Божията воля. Защо се измъчвам, ако това не променя нищо?

Просто започнах да се радвам на това, което имам. Основното нещо е да не изпадате в отчаяние. Нека всичко се случи както трябва.

Аз лично не исках повече да страдам, да измъчвам себе си и близките си с преживяванията си. Започнах да живея така, сякаш утре никога не идва…

С мъжа ми Георги ходехме на почивки. Наслаждавахме се на морето, гледките, един на друг. Напълно забравих за проблемите. Наслаждавах се на всеки момент. И всъщност душата ми сега се чувстваше добре и радостно.

Целувахме се, състезавахме се, плувахме, танцувахме, катерихме планини, спускахме се по пързалки. С една дума, забавлявахме се много.

И изведнъж се случи! Върнахме се трима от пътуването.

Интересното е, че изобщо не знаех за това. Едва по-късно, когато месец по-късно започнах да се чувствам зле и цикълът ми изчезна, разбрах, че тук нещо не е наред. Точно след девет месеца се роди дъщеря ни. А година по-късно – малкият ни син.

Затова не вярвайте на диагнозите. Утре може и да не се потвърди. Всичко е в главата ни. Просто живейте, наслаждавайте се на красивите моменти и вярвайте в чудеса. И те ще дойдат.

Advertisement