Омъжена съм повече от 10 години. С мъжа ми дъщеря. Живеем в собствен апартамент, но е малък. Доскоро имахме достатъчно място.
Дълго време съпругът ми и аз мечтаехме да се разширим, но не смеехме. Заплатите ни са малки, така че изплащането на ипотека не е лесна задача.
И тогава изведнъж стана чудо – забременях. Дори не сме мислили за второ дете, защото лекарите казаха, че вече няма да мога да стана майка. И ето, 10 години по-късно има две черти на теста.
Моят лекар беше напълно шокиран. Не знаеше как да обясни факта, че съм успяла да забременея.
Зарадвах се, защото смятам, че едно дете не е достатъчно за семейство. И дъщеря ми ще има подкрепа в бъдеще. Съпругът ми също беше доволен. Надявах се, че този път ще имаме син.
„Наистина ще трябва да се преместим в по-голямо жилище“ – каза мъжът ми.
Като цяло всичко се получи добре. И дете ще имаме, и ще можем да отидем в по-голям апартамент. С нетърпение очаквахме попълнението в нашето семейство, както и всички роднини.
Когато направихме първия ултразвук, бяхме шокирани. Казаха ни, че ще имаме близнаци. Не бяхме подготвени за такъв обрат на събитията, защото в семействата ни нямаше близнаци.
Съпругът ми беше напълно онемял, когато му се обадих. Той каза, че ще говорим на тази тема вкъщи.
Прибра се вкъщи без настроение. По принцип и аз не бях много доволна.
„Ще направим аборт“, заключи той.
Можере ли да си представите? Собственият ми мъж каза, че трябва да направим аборт! Но как мога да убия нашите деца?
– Не можем да можем да изхраним три деца. И детските добавки няма да ни спасят в този случай. Само си представи колко пари трябват! Ще седиш ли в отпуск по майчинство, докато аз работя здраво?
– Няма да правя аборт! – извиках аз.
— Сега мислиш само за себе си. Помисли поне за дъщеря си. Тя току-що тръгна на училище, какво бъдеще ще има тя, ако сега всичко инвестираме в бебета? Не ми стига търпението за три деца.
Плаках цяла нощ, защото разбрах, че съпругът ми е отчасти прав. Но не бях готова да прекъсна бременността. На работа говорих с една приятелка и тя ми каза:
– Миме, Господ ти изпраща такова чудо, а ти мислиш за аборт! Съпругът ти греши, че няма да се справите, но всичко ще се нареди.
Тя ме успокои и повдигна духа ми. Вечерта казах на мъжа ми, че категорично няма да прекъсна бременността. Той се изплаши, но не каза нито дума.
Няколко дни по-късно бях на преглед и ето още една новина: съпругът ми беше уволнен от работа. Започна да си търси работа на друго място, но пак нищо. Стана шофьор на такси, но просто нямахме достатъчно пари.
Беше ядосан и нервен. Крещеше ми и не общуваше с дъщеря ни. А към издутия ми корем изпитваше ненавист.
Преди раждането той ми каза:
— Едното ще го оставиш в родилното. Това дори не се обсъжда. Няма да гърбя цял живот.
Как може да говори така за собствените си деца? Това е неговата кръв и плът! Как да изберем кого да задържим и кого да вземем? Лично аз вече ги обичам еднакво.
– Съжалявам, но няма да изоставя децата си. Ако нещо не те устройва, подай молба за развод – аз ще се справя сама.
Съпругът ми не отговори нищо.
Терминът вече е почти тук. Няма да оставя никого в родилния дом. Съпругът ми вече не ми говори за това. Боли ме само като си помисля, така че се надявам всичко да си дойде на мястото.
Вярвам, че ще бъда щастлива. Със или без съпруг.
