Дъщеря ми цял ден беше много притеснена. Днес беше важен ден за нея – трябваше да се срещне с родителите на младоженеца. Когато най-сетне се прибра, я видях, че цялата е в сълзи и много тъжна.
— Защо не ми каза истината? Защо ми казват, че такава майка не може да има нормална дъщеря? – извика ми тя.
Катя започна да плаче и аз не знаех как да започна този разговор. Дадох й възможност да си поплаче. После я настаних на дивана и спокойно я попитах:
— Какво стана?
— Родителите на Сашо са против нашата сватба, защото ти си моя майка. Казват, че имаш „мрачно“ минало. За какво говорят, мамо?
Отдавна исках да разкажа на дъщеря си за всичко, но все се надявах, че миналото ще остане в миналото. Не се получи.
След като завърших училище, дойдох да покоря София. Тъй като родителите ми винаги ме държаха под контрол, щом усетих свободата, реших да й се насладя максимално.
Оценките ми в университета веднага се сринаха. Не исках да уча, затова продължавах да пропускам лекции. Дните ми бяха изпълнени с 24/7 забавления.
Отначало имаше алкохол, а след това не ми стигна – посегнах към наркотиците. Скоро се пристрастих, защото не можех да си представя живота си без поредната доза. Всеки ден започваше и завършваше с търсене на такава.
Веднъж се събудих на непознато място. Наоколо имаше много непознати, които бяха надрусани. Беше някакво свърталище. Отворих прозореца и вдишах чист въздух.
Тогава разбрах, че не мога да продължавам така – трябваше да променя живота си.
Отворих вратата и излязох от апартамента. Съседката веднага ме нападна, че цяла нощ не сме й давали да спи. Извиних се и изтичах надолу, защото тя заплаши, че ще извика полиция.
Нямаше къде да отида. След изгонването ми от университета дори нямах право да влизам в общежитието. Не можех да отида и при родителите си в това състояние.
Разбрах, че имам нужда от лечение, защото не можех да се справя сама със зависимостта.
В болницата бяха много изненадани, защото никой не идваше тук по собствено желание. Знаех, че ме чака труден път, но бях подготвена психически за него.
Всичко това продължи шест месеца. Съседите ми в отделението бяха неадекватни. Те употребяваха направо в болницата и лекарите им продаваха дозите. Аз обаче издържах, защото разбрах, че не искам да живея повече така.
Лекарят беше изумен от моята издръжливост и воля.
Не можех да си намеря нормална работа. Не само че имах лоша репутация, но и външният ми вид напомняше за миналото ми. Намерих си работа като портиер в жилищна кооперация и ми дадоха малка стая.
След това започнах работа като пощальон. Скоро срещнах мъж, който работеше там като товарач, и роди дъщеря. Всичко помежду ни беше страхотно, докато не разбра за миналото ми.
За него клюките и слуховете се оказаха по-важни от връзката ни. Напусна ме, но ми остави апартамента, за да имаме поне покрив над главата си. В замяна обещах да не искам издръжка. Съгласих се на такива условия, защото нямах друг избор.
Беше много трудно да отгледам дъщеря си сама, но успях. Нощем миех веранди, разнасях пици и гледах децата на други хора. Дъщеря ми порасна като много послушно и самостоятелно момиче, така че нямах проблеми с нея.
Тя винаги е била моята главна опора. Радвах се, че тя срещна любовта си, но дори не можех да си помисля, че моето минало ще съсипе живота й.
Явно родителите на потенциалния ми зет знаеха за моето минало и смятаха, че дъщеря им ще тръгне по същия път. Те смятаха, че моята Катя не е подходяща за сина им.
Слава Богу, Александър се оказа разумен човек. На следващия ден той дойде при нас с вещите си.
Александър поиска да живее при нас, защото се бе скарал с с родителите си.
Естествено, аз се съгласих.
Дъщеря ми беше щастлива, че Сашо е взел правилното решение. Освободих цялата стая за децата, за да им е удобно. Аз спах на кухненския диван и се опитвах да не нарушавам личното им пространство.
Скоро родителите на Александър омекнаха, защото разбраха, че синът им няма да си промени мнението. Те се помириха и ме помолиха за прошка, защото бяха постъпили глупаво.
За сватбата купиха апартамент за децата, а аз помогнах с ремонта. След раждането на внука ми всички конфликти изчезнаха.
Днес в нашето голямо семейство цари пълна идилия.
Вероятно имам вина, но за съжаление е невъзможно да се промени миналото. Радвам се, че всичко се нареди, иначе никога нямаше да си го простя.
