На 31 години съм и отглеждам заедно с жена си две дъщери на 3 и 1 годинка денонощно – това е мой съзнателен избор!
Когато се появи първото ми дете, естествено, наивно предположих, че „бабите ще помагат в началото“. Оказа се, че те пречат много повече, отколкото помагат и трябваше да разбера всичко сам.
Разказвам по-подробно:
С раждането на дъщеря ми и още повече след изписването й се почувствах не само безпомощен, но като цяло не можех да разбера как да подходя към бебето.
Това, което днес ми се струва елементарно, след две деца, преди три години предизваше голям хаос у дома. Естествено, жена ми нямаше вродени инструкции за отглеждане на деца, записани никъде в главата й…
По някаква причина очаквах, че по-старото, опитно поколение ще знае точно как да повива, къпе, храни, реже нокти и как да лекува. Но се оказа, че мненията ни с възрастните хора се различават коренно – дори по отношение на къпането.
Разбира се, аз се научих как да сменям майсторски памперси и много повече. Изпитвам голямо уважение и благодарност за всичко към майка ми и тъща ми, но ето какво ме кара да се усмихвам:
Баба 1 (известна още като моята тъща):
„Трябва да прочетете молитва над малко вода и да оставите детето да пие само нея.“
След половин година: – Купих филтър с някакви фулерени 66, той прави водата с правилна структура – трябва да пиете само от нея.
„Продавам специален сапун с шунгит. Трябва да миете детето само с него. Между другото, можете да го приложите и при раздразнение. Между другото, трябва да намажете и носа му при хрема. Между другото помага и при хемороиди“. (КАЗА ГО НАПЪЛНО СЕРИОЗНО)
„Неправилно гледате децата, затова и боледуват“.
„За да не реве детето, трябва да го заведете при леля Валя – тя ще му бае с яйце.“
Баба 2 (известна още като майка ми):
„Реването не е страшно, ще мине от само себе си. При температура – дайте му едно хапче, ще мине от само себе си.“
„Купувате твърде много играчки за децата, трябва да сте по-икономични“.
„Сладко, солено, може да се даде на дете от почти 6 месеца да опита. Ако детето поиска, трябва да го оставите да опита всичко.“
Обичам майка си, но сега имам много въпроси относно това как ни е отгледала!
С какво ме хранеха и лекуваха, или не ме лекуваха? Често ни оставяха при баба ми и доколкото си спомням там ядохме с дни яйчен крем, а вкъщи винаги приготвяхме мазни храни. Като дете кашлицата ми беше игнорирана няколко пъти и в крайна сметка получих магарешка кашлица.
И сега започвам да разбирам защо имах проблеми с панкреаса, а черният ми дроб е повече от необходимото.
Извод – обичам и уважавам нашите баби, но някак си не мога да си представя да им поверя децата си за няколко дни. Само ако и аз съм там! Не съм параноик, но ме е страх.
