По принцип не съм толкова стара, но възрастта ми вече е солидна. И сега наистина съм изправена пред сериозен проблем. Не знам какво да правя оттук нататък.
Омъжих се в трети курс. Тогава бях на 20 години. Когато забременях, бяхме много щастливи със съпруга ми. След раждането на детето обаче започна истински ад. Дори не знаех, че майчинството е толкова трудно. Постоянни избухвания, липса на сън, скандали …
Тогава си помислих че просто не обичам децата. Правех всичко автоматично, за да не страда детето.
Преди да се роди дъщеря ми, имах добра работа. Надявах се, че мога да попечалвам малко пари, докато съм в отпуск по майчинство, за да не загубя мястото си, но не се получи.
Съпругът ми напълно абдикира от родителските задължения – детето беше изцяло на моите грижи. Но трябваше да работя, защото парите изобщо не стигаха. Понякога нямахме пари дори за храна. Почти всичко, което съпругът ми и аз спечелихме, беше харчено за дъщеря ни.
Готвих супи без месо, правех сама тестени изделия от тесто, за да пестя. Успях да работя пълноценно, когато заведохме детето на детска градина. Сетне си отдъхнах. Дъщерята беше нахранена и гледана, а аз не се сърдех на непрекъснатия й плач.
Една работа не стигаше, налагаше се вечер да мия входовете. Като цяло комбинирах три работни места, за да не потънем. А никой не ме отменяше в домакинските задължения. Бях на ръба на нервите си, затова винаги се нахвърлях на детето и съпруга си.
Скоро съпругът ми ме взе на неговата. Отначало не ми се получаваше, защото беше съвсем различна сфера на дейност. Но после нещата потръгнаха и аз се адаптирах към новото място. Дори ме повишиха, така че финансовото положение постепенно се подобри.
Дъщеря ми също се промени с възрастта, така че започнахме да общуваме нормално с нея. Изчезнаха изблиците и скандалите. Но се появи напрежение в отношенията с мъжа ми. Изглежда, той беше вбесен от успеха ми. Той критикуваше всяко мое действие. Каквото и да правех, винаги беше недоволен.
Уморих се от този живот и подадох молба за развод. Дъщеря ми тъкмо завършваше училище, така че получих абсолютна свобода. Щастието ми обаче не продължи дълго.
Със съпруга ми продължихме да се виждаме, въпреки че не живеехме заедно. Един ден дойде при мен с бутилка вино. Пихме и се поддадохме на чувствата – и двамата се събудихме в леглото.
И това мимолетно изживяване стана фатално, защото месец по-късно видях тест с две черти. По това време бях на 42 години. Не бях планирала да забременея.
Мъжът ми беше невероятно щастлив. Умоляваше ме за прошка на колене и ме молеше да родя това дете. Той мечтаеше за син и се надяваше, че този път ще имаме момче.
Не знам защо, но се поддадох на убеждението на съпруга ми. Докато бях бременна не осъзнавах същността на проблема. Но веднага след като родих бебето, пак се започна.
Въпреки че мъжът ми помага с детето, неговата помощ не е достатъчна. Аз самата прекарвам цял ден, занимавайки се със сина ни и се уморявам ужасно. Безсънни нощи, рани, капризи… Понякога просто полудявам.
Имах депресия и нервни сривове. Искам да зарежа всичко и да отида някъде. Да, може би съм лоша майка, но какво да правя? Не ми се живее, разбирате ли? А казват, че щастието е в децата.
Мъжът ми ме подкрепя, но проблемът се оказа по-сериозен, отколкото си представях. Може би трябва да се запиша на психолог. Не мога да се справя сама с тази ситуация.
