Не бързайте да приписвате жилището на децата си! Моята история ще ви убеди защо

Не бързайте да приписвате жилището на децата си! Моята история ще ви убеди защо
Изображение от wal_172619 from Pixabay

Вероятно повечето родители са убедени, че прехвърляйки апартамента на децата си, ще си осигурят спокойно бъдеще, без да се притесняват за завещания и документи.

Някога и аз си мислех така, но житейската ми история ме накара да преосмисля всичко. Вие също трябва да я прочетете, ако планирате да прехвърлите дома си на децата си.

Когато съпругът ми фалира в бизнеса преди почти 10 години, единственият изход от ситуацията беше да прехвърлим апартамента на дъщеря ни, като по този начин й осигурим жилище.

В училище дъщеря ми беше спокойна и мила, така че не сме си и помисляли нещо. Като тийнейджър обаче тя започна да показва „остри зъби“, но бяхме убедени, че с времето ще отмине.

Така стана, но тогава тя срещна някакъв 30-годишен мъж, в когото се влюби. Разбира се, ние й казахме, че подобна връзка е абсурд и трябва да се занимава с момчета на нейната възраст. В отговор дъщеря ни избяга.

По това време тя беше на 18 и съпругът ми и аз бяхме много разстроени, че тя напусна, защото Елена беше единствената ни дъщеря.

Няколко месеца по-късно дъщеря ни се върна при нас. Не я обвинявахме, но се радвахме, че връзката с този мъж е приключила и тя отново бешеу дома. Не искахме да знаем повече, дори се зарадвахме, че тя не е забременяла от него.

Следващите няколко месеца всичко беше наред и отново започнахме да се чувстваме като едно семейство, но един ден съпругът ми донесе призовка от пощата.

Някакъв човек искаше да ни изгони тримата, аз и моят любим само се засмяхме на това, помислихме, че е шега, но се оказа, че нещата са сериозни.

Тогава разбрахме, че нашият апартамент не ни принадлежи и наистина скоро ще ни изгонят.

Разговорът с дъщеря ни наистина бепе много труден за всички. Тя ни призна, че любимият й искал да отвори собствен бизнес, а за целта му трябвала голяма сума пари. Разбира се, той нямал такава, поискал апартамента на дъщеря ни с уговорката, че като развие бизнеса си ще й върне всичко, че и отгоре.

Влюбената ни дъщеря нито за миг не се усъминла в приятеля си, но веднага щом получил документ, потвърждаващ, че вече е собственик на апартамента, той изчезнал.

Тя дълго време се опитвала да го намери, мислела, че е случайно, но след това научила от общи приятели, че тя винаги е била обикновено забавление за него и нищо повече.

Дълго време се опитвахме да си върнем апартамента и да докажем на всички, че тази сделка е фалшива и дъщеря ни е била измамена, но съдът установи, че тя го е направила съзнателно пред нотариус, така че те не можеха да ни помогнат.

Изнесохме се от апартамента си и сега трябваше да търсим нов подслон.

Сега правим всичко възможно да спестим пари за ипотека и живеем в апартамент под наем. Това е трудно осъществимо, защото ни делят само няколко години до пенсия. Дъщеря ни се чувства виновна и също активно търси почасова работа, но това не е достатъчно, за да можем отново да живеем спокойно.

Всеки от нас беше отчасти виновен за това как се разви всичко, така че да обвиняваме само дъщеря си, която е наивна и млада, би било глупаво.

Важното е, че сме заедно и че ще се преборим с всичко.

Advertisement