Жена ми и аз бяхме заедно повече от 30 години. Тя винаги ме подкрепяше, помагаше ми, изслушваше ме и ме приемаше такъв, какъвто съм. Мариана ми роди три прекрасни деца.
Всяка неделя тя ходеше на служба и всеки ден се молеше за здравето на децата и техния щастлив живот.
Благодарение на молитвите и нежното възпитание на жена ми, всички деца израснаха като честни хора и се утвърдиха в този живот.
В един момент тя предложи да инвестираме спестяванията си в бизнес. И взе, че ни се получи. В един момент развихме бизнеса и спечелихме много пари.
Тогава не знаех, че това е началото на края.
Преместихме се в скъпа къща, сменихме колите. Често започнах да участвам в събития, на които присъстваха хора от друго бизнес ниво. Жена ми не обичаше партитата и прекарваше цялото си свободно време с децата или в църквата.
На тези приеми всички мъже имаха млади красиви съпруги, които изобщо не приличаха на жена ми. Тъжно ми беше, спомнях си за тази, която ме чакаше вкъщи и все по-често гледах стройните момичета, които бяха достатъчно големи, за да ми бъдат дъщери.
Жена ми никога не ме е упреквала. Винаги се е опитвала да ме разбира и подкрепя. Но покрай ангажиментите с бизнеса ни започнах да се прибирам вкъщи все по-рядко…
Един ден срещнах млада и много привлекателна блондинка на име Тереза. Нещо несъзнателно пламна между нас и аз просто загубих главата си.
Жената отговори на чувствата ми, но имаше едно условие: задължителен брак, а не банална романтика.
Отказвах дълго време, но желанието да притежавам тази жена си каза своето. Тереза ми даде само три месеца. През това време ще трябва да се оженим или да се разделим завинаги.
Дълго мислих как да се справя с всичко по възможно най-добрия начин. Едва сега отпечатаните години върху лицето на жена ми. Забелязах нейното наднормено тегло, прекомерна набожност и кротост. Всичко това ме дразнеше неописуемо и в един момент просто намразих Мариана.
Започнах да я обиждам и унижавам. Жената обаче изтърпя всичко. Тя носеше брака ни като свой кръст.
Един уикенд събрах всичките ни деца и роднини и започнах публично да обвинявам жена си във всички смъртни грехове. Градивно се аргументирах каква долна жена е и че не е редно да сме повече заедно. Тя мълчеше. И тогава за първи път в живота ми възрази.
Мариана каза:
— Знам защо не искаш да си с мен повече! Заради онази млада жена Тереза!
Близките ми бяха шокирани. Те не повярваха на казаното. По-малката ми сестра дори удари Мариан по лицето. А аз стоях и мълчах, без да кажа нищо в своя защита!
Мариана напусна къщата ни. Тя не взе нищо със себе си, остави абсолютно всичко на мен. После разбрах, че била приютена от приятели от църквата. Чувствах се зле , но не придадох никакво значение на това чувство. Всичките ми мисли бяха заети с Тереза.
Вече сме женени от три години. И е пълен кошмар. Единственото прекрасно нещо в семейния ни живот за мен беше меденият месец, когато се хвалех на всички, че съм кралица на красотата.
Вече не общувам с децата от първия си брак и внуците. Тереза ми роди дъщеря, но аз не изпитвам абсолютно нищо към това дете.
Тереза ми изневерява. Знам за това, но не правя нищо. Дори не си говорим. Сексът с нея вече не ми носи удоволствие.
Тереза ми взима и всички пари. Само те я интересуват. Тя не се интересува от диетата ми на диабетик, рядко приготвя храна и постоянно ме упреква за всичко. Животът ми загуби всякакъв смисъл.
А при Мариана всичко е наред. Тя изглежда страхотно и прави това, което обича. Постоянно й изпращам подаръци и мечтая да подобрим отношенията си. Но тя не ги приема.
Мариана каза, че отдавна ми е простила за моята слабост, но не иска да бъде с такъв човек като мен. Връзката ни за нея е приключила завинаги.
Завиждам на онези двойки, които са преминали през всички изпитания и са останали заедно. Мечтая да остарея с Мариана, а не с бездушната Тереза.
