Накрая казах на дъщерите си: Давам ви месец да се изнесете и да си намерите жилище

жена на средна възраст
Изображение от freepik

Галина наскоро навърши 60 години, но се чувстваше много по-възрастна. Умората сякаш беше натрупана до краен предел.

Животът й не беше лесен – рано остана вдовица, с две дъщери на ръце. Беше принудена да работи много, опитвайки се да осигури на момичетата достоен живот. Добре че имаше собствен двустаен апартамент, наследен от баба й.

Галина се надяваше, че с порастването на дъщерите й нещата ще станат по-лесни за нея. Но всичко се оказа съвсем различно. Най-голямата дъщеря Мира доведе приятеля си у дома. Той застана на прага, нервно се прехвърли от крак на крак и каза с треперещ глас:

– Лельо Галя, обичам Мира и й искам ръката. Искаме да се оженим, каза той несигурно.

– Никола искаше да попита дали можем да останем при теб, докато спестим за собствено жилище – веднага добави Мира.

Галина дори нямаше време да отговори – дъщеря й вече повеждаше младежа в стаята на нея и сестра й. Сега Виктория, най-малката дъщеря, беше принудена да се премести при майка си.

Шест месеца по-късно Мира роди син и стана ясно защо се бе разбързала да се жени. Никой не планираше да се мести. Младото семейство остави бебето на бабата и замина на почивка.

Ставаше все по-трудно да се издържат всички. Разходите за сметки се увеличиха, беше трудно да се нахрани цялото семейство и имаше нужда да се купуват храна и играчки за внучето.

Най-малката дъщеря, Виктория, по това време отпразнува 15 си рожден ден и постоянно искаше пари за забавление:

– Мамо, дай ми пари! Днес ще ходим на кино – помоли тя.

Ето така разкъсваха Галина и от двете страни. Един ден изтощената жена реши да говори с Мира:

– Мира, мисля, че е време вие ​​и вашият съпруг да започнете да плащате част от разходите. Не мога да правя всичко сама.

– Мамо, нямаме пари. Аз съм в отпуск по майчинство, а Никола тъкмо започна да спестява за кола – отговори дъщерята и това беше краят на разговора.

Сестрите постоянно се караха, беше трудно да делят една и съща територия. Галина трябваше да се намесва и да разпределя отговорностите, така че никой да не се чувства ощетен.

– Виктория, отивай да миеш чиниите, твой ред е! – извика Мира от кухнята.

–  Направо тичам! – саркастично отговори по-малката.

– Мамоооо! – обадиха се в хор двете девойки.

Изминаха пет години. Виктория завърши университет и си намери работа. Галина въздъхна с облекчение, надявайки се на помощ от поне едната дъщеря. Но не стана така.

Виктория харчеше пари за дрехи и аксесоари, без да допринесе нито стотинка за семейния бюджет. И Галина продължи да работи на две места, за да нахрани всички.

Търпението й се изчерпа, когато на прага се появи нов ухажор – този път на Виктория. И отново всички, като мухи на мед, искаха да останат да живеят в апартамента.

– Къде ще отседнете? Виждате, че няма място! – възмути се майката.

– Е, ще се поберем някак. Нямаме избор, скоро ще те дарим с внук! – каза Виктория.

И ето на! Втората дъщеря също се оказа бременна.

– Къде да те настаня? В кухнята или какво? – ядосано попита Галина.

– Е, ако няма къде другаде, тогава може и там … Въпреки че Васил обича да тича до хладилника през нощта, ние, младите, се нуждаем от уединение. И твоята стая не е много удобна… – поколеба се Виктория.

Галина не издържа повече. Тя повика двете си дъщери и каза решително:

– Скъпи мои дъщери, имате точно един месец да се изнесете. Търсете жилище, където искате. не ми пука уморена съм. Искам спокойствие, но вие не ми го давате. Дундурках ви твърде дълго: отгледах те, изучих ви и сега е време да започнеш самостоятелен живот. Ако мога, ще помагам с внуците и ще се радвам да ми идвате на гости. Но нямам намерение да живея повече с вас. 

Мина година. Дъщерите се изнесоха. Викаха, възмущаваха се и обещаха повече да не идват. Но след време малко се поуспокоиха.

Галина вярва, че е постъпила правилно. Ако не го беше направила, още малко и щеше да се окаже на улицата.

Advertisement