„Съществува мнението, че сред лекарите има много циници и атеисти. Повече от 20 години се грижа за умиращите. Изглежда, че наблюдавайки скръбта на другите, аз също трябваше да се превърна в безнадежден циник и песимист. Но вместо това, наблюдавайки смъртта, повярвах в съществуването на отвъден живот“, признава Барбара Карнс.
Тази жена е специалист по грижи за болни пациенти, които са в края на живота. Пациентите на Барбара Карнс са с терминална диагноза. Те изживяват последните си дни и седмици с нелечими болести.
Наблюдавайки тези хора, Барбара Карнс съставя ръководство, в което описва поведението на своите пациенти. Това, което се обсъжда в това ръководство, вдъхва вяра в живота след смъртта.
„Не мога да обясня тези случаи, но съм била техен свидетел, така че вярвам в това.“
– Смъртта прави всички равни. Сред моите пациенти има както обикновени работници, така и хора, които са заемали високо положение в обществото. Но когато човек умре, социалният му статус губи своето значение.
Всеки човек, независимо от позицията си, се страхува от неизвестното. Този страх се засилва в случаите, когато умиращият вече е бил свидетел как негов близък трудно е напуснал този живот.
Въпреки това, според моите наблюдения, този страх изчезва малко преди смъртта при повече от половината ми пациенти“, казва Барбара Карнс.
В седмиците преди смъртта човек често вижда и говори с хора, които познава, които са починали преди него. Според Барбара Карнс това е много често срещано явление.
Благодарение на опита си с умиращи хора, тя е събрала стотици такива истории.
Тези истории не оставили никакво съмнение в съзнанието на Барбара Карнс, че починалите близки идват, за да помогнат на човек да направи прехода от този свят към друг.
Фигурата, която най-често се явява на умиращите, отбелязва жената, е тяхната майка.
Например една от пациентктие на Барбара умирала от рак. Последната нощ от живота си била много неспокойна. Жената заспала чак на сутринта. В присъствието на Барбара тя отворила очи и внимателно погледнала частта от стаята, в която нямало никого.
Жената се усмихнала уморено и казала: „Мамо, толкова се радвам да те видя.“
Пациентката починала малко след тази случка.
Барбара разказва още:
– Сред пациентите ми имаше жена на52 години. Тя умираше след операция, която не й помогна. Тази жена беше ужасена от мисълта за смъртта и често ми казваше, че ще се бори за живота си до последно. Два дни преди да си отиде, тя все вдигаше глава, сякаш гледаше през мен и разменяше кратки реплики с някого.
Попитах пациентката кого вижда и чух в отговор, че нейният починал баща говори с нея. Малко преди смъртта си тази жена каза: „Всичко е наред, не се страхувам“. Не мога да обясня тези случаи, но съм им свидетел, така че вярвам в това“, казва Барбара Карнс.
В друг случай възрастна пациентка разговаряла с майка си и брат си, които са починали преди нея. Няколко дни тази жена разговаряла с невидимите си гости. След това заспала усмихната. В последния разговор с майка си пациентката се съгласила, че е време да се прибира. Тя си отишла толкова спокойно.
„Сигурна съм, че в живота има нещо повече от физическото измерение“
„Знам, че вървя по тънката линия, когато говоря за тези неща, но те наистина се случват.“
Няколко седмици преди смъртта човек губи интерес към нашия свят, защото това вече не е смисълът на неговото съществуване. Не знам подробности за това как работят мозъкът и съзнанието, но вярвам, че са способни на повече, отколкото разбираме.
Сигурна съм, че има научни обяснения за това, което съм виждала толкова много пъти, но е достатъчно да кажа, че съм сигурна, че в живота има нещо повече от физическото измерение, казва Барбара Карнс.
Жеата вярва, че когато наближаваме смъртта, воалът, разделящ нашата физическа реалност от друго измерение, изтънява и умиращият започва да се чувства така, сякаш е в два свята едновременно. Може би затова пациентите на Барбара Карнс виждат тези, на които държат, които са отишли преди тях.
„Сред пациентите ми имаше 90-годишна жена. Много пъти ми е казвала, че е чула красиво пеене на хора и е усетила докосването на криле. Когато говореше за това, на лицето й се появи спокойна усмивка“, дава пример от практиката си Барбара Карнс.
Друг пациент говорил с починалите си родители няколко дни. Един следобед той се обърнал към Барбара, когато тя влязла в стаята му и казала: „Отивам си вкъщи. Толкова е красиво там, светлини и облаци навсякъде.“
В същия ден този човек починал.
