Дълги години работех в чужбина, за да осигуря хубав живот за сина си. За празниците реших да дойда за малко при него и съпругата му. Семейното тържество обаче прерасна в скандал, снахата затръшна вратата и си тръгна, а синът ми много ми се обиди.
И всичко това заради най-обикновения ми въпрос. Но къде греша? Сега просто искам да се върна в Испания и повече да не общувам с тях. Разказвам ви моята история.
Живея и работя в Испания повече от десет години. Напуснах дома си и родината не защото животът беше хубав – трябваше да отгледам сина си, да му дам прилично образование и да му помогна да си стъпи на краката.
Гордея се с това, което постигнах през годините. Синът ми Константин завърши престижен университет, намери си работа в реномирана ИТ компания, а преди това му помогнах да си купи кола и дадох добра сума за сватбата му.
Днес той е независим и се справя много добре с живота.
Често ми казва:
– Мамо, спри вече да работиш! Върни се у дома, заслужаваш почивка.
Но аз не мога. Какво ме чака в България? Не, искам да спестя за да си гарантирам комфортна старост, да направя добър ремонт и може би да отворя малък бизнес. А с Испания вече свикнах.
Тази зима най-накрая реших да се прибера за Коледа. Константин ме посрещна на гарата заедно със съпругата си Катя. Честно казано, все още не мога да намеря общ език с нея.
Тя изглежда добро момиче: от обикновено семейство, не е разглезена, но се държи като кралица. Надменният й поглед и снизходителният й тон винаги ме нараняват малко.
За празника приготвих всичко, както е обичайно в нашето семейство. Донесох скъпи деликатеси от Испания – нека опитат нещо ново. Въпреки умората след 12-часов полет, веднага отидох до печката, а след това започнах да чистя и дори започнах да пренареждам мебелите.
Когато седнахме на масата, най-накрая реших да задам въпроса, който ме измъчваше от дълго време:
– Катя, с Коцето планирате ли да имате деца? Много искам да дочакам внуците си, за да ги гледам, докато имам сили.
Катя вдигна глава и иронично усмихната каза:
– А ти не искаш ли да ни купиш отделен апартамент?
Замръзнах, не вярвайки на ушите си.
– Какво каза? – попитах тихо.
– Това, което чу отговори тя спокойно. – В момента живеем под наем. Може би е по-добре да помогнеш с жилище, отколкото да питаш за внуци?
Не можах да се сдържа.
– Ти сериозно ли мислиш, че трябва да работя още десет години, за да ти осигуря апартамент? Сине, не направих ли достатъчно за теб?
Катя не остана по-назад:
– Добре си ти е там в Испания. Свикнала си да работиш.
– Да, свикнах! Само че сега работя за себе си, а не за теб – ядосах се аз.
Константин се намеси:
– Мамо, Катя, спрете и двете! Коледа е, а не време за спорове.
Но настроението за празника беше безнадеждно развалено. Катя демонстративно отиде в друга стая, като затръшна вратата, а аз останах да седя на масата, чувствайки се напълно празна.
– Е, как ще живеем по-танатък? – тихо попитах сина си.
Тази нощ не спах нито миг. В главата ми се въртяха мисли: за кого съм живяла през цялото това време? Защо след всичко, което направих, чувам такива думи?
Може би наистина си струва да се върна в Испания и да работя за себе си. Нека си живеят както искат.
