— Елена, утре е Рождество, а ти си толкова тъжна. Какво има, скъпа? — Матей се приближи до жена си и я погледна толкова топло в очите, че тя разбра: можеше да му се вярва.
Тя просто вече не можеше да крие истината и искаше да сподели с някого.
— Матей… Отдавна исках да ти кажа всичко, но не знаех как. С една дума не съм тази, за която се представях…
Къщата вече ухаеше вкусно на баница и сарми. На дивана децата усърдно разучаваха „Ой Коледо“.
Всеки ден Матей благодареше на Бога за това колко добре се е развил животът му: той имаше любима жена, две прекрасни деца и домът им бе изпълнен с уют и благоденствие. Какво друго трябва, за да са щастливи?
Но тогава Елена призна, че крие нещо важно. Беше й трудно да започне този разговор. Матей не я пришпорваше, отдавна се беше научил на търпение.
Матей и Елена се запознаха на работа. Той беше маркетинг директор и веднага забеляза обещаващата служителка, която бързо се придвижваше нагоре по кариерната стълбица.
Комуникацията им започна изключително по работни въпроси, но скоро между тях избухна искра и те започнаха да излизат по срещи. Матей се влюби в Елена не само заради външния й вид, но ои заради доброто й сърце. На работа беше строга и събрана, а вкъщи ставаше нежна и грижовна.
В онази вечер Елена приготвяше празничната вечеря, но се забелязваше, че е развълнувана и всеки момент ще се разплаче.
— Може би ще ми кажеш какво се е случило? – наруши мълчанието Матвей.
— Не съм ти казала всичко. Не съм сирак, Матей. Имах майка и… втори баща. Майка ми пиеше често, аз израснах сама. И тогава съседът, чичо Стефан, който беше много по-възрастен от нея, я ожени, за да не останем без покрив над главите си. Но, за съжаление, това беше нефункционално семейство. Не исках да ти казвам това, страхувах се да не се срамуваш от мен. По-добре да си сирак, отколкото да имаш такова минало.
Елена замълча за момент, опитвайки се да сдържи сълзите си.
— След като майка ми почина, ме отведоха в сиропиталище, защото вторият ми баща не успя да уреди нужните документи, за да ме задържи. Нямахме кръвна връзка и това усложняваше нещата. Но винаги ме подкрепяше, купуваше ми храна и дрехи. Много съм му благодарма за това.
Тя продължи да разказва как е влязла в университета и как вторият й баща, въпреки натиска на роднините си, се е опитвал да й помогне. Но всичко се променило, когато неговият племенник се преместил при него. Той в крайна сметка успял да прекъсне отношенията на Елена с втория й баща.
Елена завърши разказа си:
— Днес го видях… в магазина. Просеше милостиня.
Матей веднага взе решение:
— Покажи ми къде го видя. Качвай се в колата, трябва да го намерим.
Те пристигнаха на мястото, където Елена видя втория си баща. За щастие той беше още там. Матей и Елена го заведоха у дома. В уютния им апартамент вторият баща се отпусна, нахрани се и им разказа историята си – племенникът го измамил с документите. продал дома му и изчезнал.
— Така останах на улицата. Няколко месеца спя по подлезите и се издържам с милостиня.
— Вече имаш дом и семейство – каза Елена, прегръщайки втория си баща. Матей кимна одобрително.
Тази вечер в дома им цареше истинско коледно настроение. Децата се зарадваха на новия гост и цялото семейство се събра на масата. В крайна сметка нищо не носи по-голямо щастие от единството между близките.
