Търпението ми свърши. На 50 г. съм и не очаквах дъщерите да ми се отблагодарят така

жена на средна възраст
Изображение от freepik

Мислех, че на стари години ще мога да разчитам на подкрепата на дъщерите си. Но сега трябва да нося и тях, и мъжете им на раменете си. 

Съпругът ми почина много рано. Тогава Елена беше на 7 години, а София на 5 години. Добре че имахме голяма къща и крава, която ни хранеше, благодарение на която оцеляхме.

Често продавах мляко и сирене на съседите си или ги носех на пазара в града. Заплатата ми на медицинската сестра едва стигаше за прехрана и понякога се налагаше да взема пари назаем от роднини, за да купя дрехи или учебници за децата си.

Елена мечтаеше да учи в столицата. Сами разбирате колко пари се изискват: университетски такси, общежитие, джобни. Добре че веднъж седмично можех да й пращам хранителни стоки по автобуса.

Но след четвъртата си година Елена се върна в селото. И не сама, а с мъж на име Димитър. Знаех, че се срещат от доста време и планират сватба. Но вместо да ми поискат благословия, чух следното от дъщеря си:

– Мамо, ще живеем с теб една година. През това време пестим за наше жилище. 

Е, съгласих се. Освен това нямаше да е зле да има мъжка помощ в къщата. Но Димитър се оказа мързелив: той седеше на компютъра по цял ден, защото работеше дистанционно. Не можеше дори да си оправи леглото или да измие чаша, камо ли да помага в градината.

В селото започнаха да ми се смеят, защото зет ми беше в къщата и цялата домакинска работа пак беше върху мен.

Дъщерите ми често се караха. Малката дъщеря София не се разбураше с Димитър.

Всички комунални разходи и пазаруване на хранителни стоки бяха за моя сметка. Едва успявах да нахраня гладни усти!

Димитър и Елена се чувстваха доста добре. Мина година, но никой не говореше за пари или за покупка на жилище.

Аз обаче повдигнах въпроса.

– Мамо, защо трябва да се местим? Добре ни е тук. А и не искам да те оставя сама –  оправдаваше се Елена всеки път, когато й напомнях за нейните обещания.

Тогава и София реши да последва примера на сестра си. Тя излизаше със съседа ни Петър и внезапно обяви, че е бременна. Какво да направят в такава ситуация? Ожениха се и искаха да живеят заедно. И отново възникна въпросът за жилищата.

– Мамо, Петър няма много място в къщата си. Може би трябва да се преместим при вас?

– Добре, но единствената свободна стая е моята спалня. Ще трябва да спите в кухнята?

– Защо ние? Можеш ти да преместиш нещата си в лятната кухня. Ние ще се оправим в спалнята ти, има достатъчно място за детско креватче.

Тогава търпението ми се изчерпа. Аз съм почти на 50 години и не предполагах, че децата ми ще се отплатят така за добрината ми. Направо ми се качиха на главата.

– Не, София, прави каквото искаш, но аз не се местя никъде.

– Трудно ли ти е?

– Не ми е трудно, но няма да ми седиш на шията.

И тогава се намеси Елена:

– Да, да, тук няма място за теб. Преместете се в къщата на Петър!

– Елена, теб също те засяга. Вече втора година слушам празни обещания за апартамент. Имате една седмица, за да си намерите място за живеене. Искам най-накрая да си почина на стари години, а не да ви храня!

Децата ми бяха много обидени. Същата вечер Елена и Димитър опаковаха нещата си и заминаха за столицата. А София сега живее при свекърите си.

Но никой не иска да говори с мен. Дори когато видя София в селото, тя демонстративно пресича от другата страна на пътя и не поздравява. Ето, нов повод за съседски клюки. Дъщеря ми дори настрои свекърите срещу мен!

Аз ли съм виновна? Съседи и роднини ме осъждат, че съм изгонила децата от дома. Но кой ме изслуша? Омръзна ми да издържам две семейства.

И честно казано, не съжалявам за решението си. Време е да поживея за себе си. Момичетата вече са големи и трябва да се научат да се грижат за себе си!

Advertisement