На 5 декември православните християни почитат паметта на Свети Сава Освещени (439 – 532).
Исус Христос, който знаел за предаността на Сава към вярата, го надарил с дара да върши чудеса. Той знаел как да изгонва демони и да лекува хората. В старите времена по това време е трябвало да се занимавате с домакинска работа и да не си подавате носа на улицата.
В българските традиции на някои места Сава се почита и като жена-светица и се смята за сестра на Варвара и Никола. Така трите последователни дни 4, 5 и 6 декември образуват обреден цикъл, с който започват зимните празници.
Има дори поговорка: „Варвара вари, Сава пече, а Никола идва с голямата лъжица и гости гощава“. На днешния ден българите още от едно време приготвяли никулденската трапеза.
Смята се, че всички благопожелания на този ден за здраве, щастие и късмет ще се сбъднат.
И докато на едни места свети Сава е жена– светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, то в други райони честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Имен ден
На този ден празнуват всички с имената Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Славка, Владислава, Владислава, Десислава, Десислав.
Животът на свети Сава
Сава е роден в Кападокия в благочестиво християнско семейство и от осемгодишна възраст живее в манастира на св. Флавиан. Момчето бързо станало грамотно и изучавало Светото писание.
На 17-годишна възраст той се замонашил и след известно време славата на благочестивия Сава се разнесла из целия край.
След като взел монашеските обети, Сава отишъл в манастир, където десет години чел молитви в самота.
Знаейки за благочестието на Сава и неговата преданост към християнството, Исус Христос го надарил с дара да върши чудеса. Той знаел как да изгонва демони от хората, лекувал ги от тежки заболявания, давайки им шанс за бъдещ живот.
След манастира прекарва пет години в пещера.
Единственият човек, с когото Сава общувал по това време, бил монах Евтимий. Той бил наставник на Сава и му помогнал да намери отговорите на трудни въпроси.
Когато Евтимий напуснал този свят, Сава се преместил в пещера, разположена до мястото на неговата кончина. Монаси станали негови ученици.
И след известно време, след като получили благословията на Всевишния, монасите, по заповед на Сава, издигнали Велика лавра (манастир) точно в скалата.
През дългия си и плодотворен живот монахът инициирал създаването на няколко манастира. От живота на светеца християните научили за чудеса, които се случили благодарение на неговите молитви.
Един ден по време на суша внезапно бликнал дъжд, който се превърнал в истинско спасение за отчаяните хора. Друго чудо, за което разказва Писанието, е източник на кристално чиста вода, който внезапно се появил в лаврата.
Поверията на Савинден
В старите времена Денят на Сава, подобно на Деня на Варвава, който се празнува предишния ден, 4 декември, се смятаал за един от най-студените в годината. Хората, които по това време тръгват на път, могат да замръзнат по пътя. Затова Савинден се смятал за идеалното време да го посветим на дома и да го прекараме със семейството.
Жените прекарвали деня в обичайните си задължения, посвещавайки го на чистене, готвене и на децата.
За насърчаване на късмета и просперитета под възглавницата се поставяли монети – тази традиция е подобна на подаръците за големия религиозен празник Никулден Чудотворец, който се отбелязва на следващия ден на 6 декември.
Както в градовете, така и в селищата на 5 декември, нашите предци винаги започвали деня си с посещение на църква. На иконата на светеца се молят за укрепване на вярата и духа, за помощ в уреждането на земните дела, за изцеление на близки от болести.
Важното е всички думи, адресирани до светеца, да са искрени и да идват от дълбините на сърцето.
