Родителите ми се разведоха след 25 години брак. Останах с майка ми и отидохме в апартамент под наем, преместихме се в друг град. Там, на новата работа, майка ми се запозна с колега и започнаха връзка.
След половин година майка ми ми каза, че е бременна. Представете си, тя е на 45 години, новият й съпруг е на 55, решили да си имат бебе. Аз съм жена с модерни разбирания, всичко разбирам, вече раждат дори и на по-късна възраст.
Но много се притеснявам за майка ми – тя има сериозни здравословни проблеми. Дори й казах, че смятам цялата й идея, да стане майка на стари години за лоша. Казах й: „Ти изобщо не мислиш за себе си, тялото ти може да не издържи такова натоварване! И ако изведнъж ти се случи нещо, трябва ли да гледам детето ти?
Тези думи нараниха много майка ми – тя ме изгони от апартамента.
Сега живея при баща ми, но майка ми ми липсва.
Нямаше причина да оставам, а и самото наемане на апартамента беше малко скъпо – върнах се при баща ми. Но майка ми ми липсва, звънях й често.
Въпреки че видях, че тя не иска да общува с мен. Тя изглеждаше напълно променена след този брак, сякаш друг човек се е вселил в нея.
Опитвам се по някакъв начин да установя отношения с нея, но става точно обратното, тя се отдалечава от мен. Мама съвсем сериозно си помисли, че й пожелах смъртта, след като й казах, че тялото й няма да издържи. Но го казах, защото се притеснявам за нея.
Не се чувствам виновна, чувствам, че просто трябваше да изразя загрижеността си. Но минаха три години, откакто майка ми напълно прекрати връзката си с мен. Не знам как да се справя и дори не знам какво е родила – син или дъщеря…
