Аз съм на четиридесет и четири години и живея сама. Имам две големи деца, които отдавна живеят отделно и имат свои семейства. Съпругът ми и аз се разведохме след 20 години брак.
В един момент просто решихме, че си пречим в живота и се разделихме. Беше тихо и спокойно, без обиди и без истерии.
Децата се опитват да ме посещават възможно най-често, но това не ми помага да се отърва от ужасното чувство на самота.
Наскоро в живота ми се появи нов мъж и бях много щастлива от това. Веднага му се доверих и се хвърлих през глава. Едва по-късно разбрах, че съм направила най-голямата грешка в живота си, но беше твърде късно.
Бременна съм.
Не знам какво да правя по-нататък. Не смея да направя аборт, защото да убиеш детето си със собствените си ръце е престъпление. Раждането на моята възраст обаче е страшно и опасно. Освен това има риск за здравето и живота не само на моето, но и на детето.
Спрях да общувам с бащата на нероденото ми дете. По-точно той спря да общува с мен, когато му разказах за всичко.
Разбирам, че късната бременност крие много противопоказания и опасности, но толкова много искам това бебе! Аз ще му дам живот, а той ще ми даде нов смисъл. Никога няма да бъда самотна.
Да, цял живот ще бъда за него „стара“ майка, но той ще живее и това е най-важното. Ще направя всичко по силите си, за да му осигуря достоен живот и да го отгледма като достоен човек.
Най-големият ми страх в момента е да отида на лекар. Страхувам се, че ще започне да ме убеждава да спра бременността или дори да ме накара да се срамувам, когато разбере, че на 44 години съм забременяла от непознат мъж.
Също така не знам как да кажа на дъщеря си и сина си за бременността си. Как ще реагират на такава новина? Какво ще кажат? Ще ме подкрепят или ще ме осъдят?
Изпълнена съм със смесени чувства. От една страна се радвам, защото сега има шанс да се отърва от самотата. От друга страна, не знам дали мога да осигуря на детето си достоен живот. Майчината любов и грижа са хубаво нещо, но освен това трябва да имаш и някои материални облаги, които аз нямам…
Също така много се страхувам, че късната ми бременност може да навреди на детето ми и детето да се роди с вродени дефекти или имат някаква аномалия.
Преди няколко дни събрах мислите си и реших да се обадя на дъщеря си. Тя реагира спокойно на подобна новина. Дъщеря ми ме посъветва все пак да направя аборт. Тя намери необходимите аргументи и не мога да не се съглася с нея.
Да раждам на моята възраст е наистина опасно и много безотговорно, при положение, че нямам добро здраве и увереност в бъдещето.
Споделете своето мнение.
