Имам две самостоятелни деца, които отдавна живеят отделно от мен. Те пораснаха и срещнаха половинкитеси. Всеки от тях има свое семейство и свой живот.
В личния ми живот също имаше драстични промени преди пет години – с мъжа ми се разделихме. На работа също имам проблеми. Синът ми и дъщеря ми, разбира се, ме посещават, но не толкова често, колкото бих искала. Понякога страдам много от самотата.
Ето защо не отказах вниманието на „приятен във всички отношения“, но, както се оказа, несериозен мъж. И ето резултата – бременна съм.
Какво да правя сега? Да направя аборт? Не, не можах да се реша на това, въпреки че раждането на 44 е много страшно и проблематично. Бъдещият баща не иска да чуе нищо за детето и аз прекратих всички отношения с него.
Наясно съм, че късната бременност заплашва не само с усложнения по време на раждането – може да не износя плода и бременността ще бъде прекратена, но също така разбирам, че за бебето ще бъда „възрастна майка“.
Но искам бебето да живее! И се надявам, че мога да му помогна във всичко. То ще разведри моята самота и ще ме усмихне. Сивото ежедневие ще изчезне и някой ще има нужда от мен отново.
Страхувам се от всяко посещение при лекар в моята ситуация. Вече месец не съм си записвала час. Страхувам се, че лекарят ще започне да ме разубеждава да раждам, ще разкрие някои патологии или ще осъди бременността „без баща“.
Просто не мога да реша да говоря с дъщеря си и сина си. Как ще се почувстват те относно перспективата да имат малко братче или сестриче? Какво решение ще бъде правилно? Не мога да отлагам, трябва да помисля за всички плюсове и минуси.
Най-големият аргумент „против“ е моята несигурност, че дали самотна жена на 44 ще може да даде на детето си всичко необходимо за нормалното му развитие.
Да отгледаш бебе здраво и да го обградиш с любов, разбира се е много, но най-вероятно не е достатъчно в нашите много жестоки и трудни времена. И освен това не знам най-важното – кога ще си намеря работа, как ще мога да изхраня и да осигуря бебето.
Не искам да се отказвам от бременността, но мислите за възрастта, усложненията и факта, че детето може да се роди с увреждания, все повече ме тревожат.
Вчера най-накрая се обадих на дъщеря ми и й казах всичко. Думите й, че най-голямата пречка за раждането са възрастта и не толкова доброто ми здраве все пак ме убедиха да се откажа от бременността.
Може би ще направя аборт. Не съм го решила на сто процента, но след разговора с дъщеря ми мислите ми отиват натам.
Според вас как да постъпя?
