Никога не съм си представяле, че на 42 години ще бъда изправена пред избор между личното си щастие и спокойствието на собствените си деца.
Всичко започна, когато съпругът ми ме напусна, когато бях бременна с втората ни дъщеря. Оттогава отглеждам сина и дъщеря си сама.
През тези трудни времена майка ми се премести при нас, за да помага с децата, докато аз работя. Много рядко бях вкъщи: постоянно бях на работа, работех на две места, опитвах се да осигуря децата и майка си, за да нямат нужда от нищо.
Поставих си за цел да създам стабилно бъдеще за тях.
И успях. Успяхме да живеем добре, ходехме на море всяка година и животът ни беше доста проспериращ.
Но всичко се промени преди една година, когато срещнах Николай. Честно казано, вече не вярвах, че съм способна да обичам отново, но той успя да ми докаже, че греша.
Николай се оказа невероятен човек: вдовец, без деца, но винаги е мечтаел за голямо и приятелско семейство. Започнахме да излизаме и наскоро разбрах, че съм бременна.
В началото сериозно се замислих за аборт. Струваше ми се, че на 42 години не е най-добрата перспектива да имам дете, но Николай реагира на новината, че съм бременна съвсем различно.
– Ти сериозно ли? – попита той, без да крие радостта си.
Когато потвърдих, Николай буквално падна на колене, започна да ми целува ръцете, разрида се и каза:
– Това дете е дар от Бога! А аз съм най-щастливият човек на света! Благодаря ти за този подарък!
След тези му думи вече не можех да си помисля да се лиша от това дете.
В този момент обаче децата ми се обявиха против връзката ни и евентуалното раждане. Не очаквах такава остра реакция от тях и бях много наранена.
. Дъщерята каза:
—
Мамо, това е позор! Да раждаш на твоята възраст е опасно!
Синът ми също беше рязък:
— Трябва да прекарваш време с внуците си, а не с деца. Ти сериозно ли?
Тези думи ми дойдоха като истински удар. Опитах се да им обясня, че децата са радост и Николай е прекрасен човек, който само ще направи семейството ни по-щастливо. Но те бяха непреклонни.
— Ако избереш него и това дете, ще ни загубиш – каза синът.
Обзе ме страх. Ами ако децата ми наистина се дистанцират от мен? Видях колко се радва Николай на детето, но техните думи ме разкъсаха.
Сега не знам какво да правя. От една страна, чувствам, че Николай е мъжът на живота ми и моят шанс за щастие. От друга страна ме е страх да не загубя доверието и любовта на децата си.
Този избор изглежда непоносим. Надявам се, че с Николай ще намерим правилното решение.
