Случва се да се окаже, че децата не са кръвно свързани с родителите си. И всички деца реагират различно. Някои хора се обиждат на родителите си, ако разберат случайно; те се обиждат, дори ако самите родители им кажат. Друг може да разбере и приеме. Аз съм от вторият тип.
На 27 години случайно разбрах, че не съм родна дъщеря на родителите си. Това ме накара да изпадна в състояние на шок и изобщо не разбирах какво се случва.
Имах просто прекрасно детство. Родителите ми ме ценяха и обичаха и никога в живота си не бих си помислила, че не съм скъпото нещо за любимите си родители.
През цялото време исках от тях братче или сестра. Но все пак повече исках сестра. Родителите ми обаче винаги казваха, че за съжаление майка ми вече не може да има деца и се опитваше да избягва подобни разговори в бъдеще. Аз останах единствено дете в семейството.
Завърших училище и беше време да отида в университет. Исках да се запиша в университета в нашия град, за да стана архитект. Но нашите решиха спонтанно да се преместят на друго място. Казаха, че баща ми е повишен и го местят в друг град.
Не разбирах защо всичко се случи толкова внезапно, но в никакъв случай не се притеснявах, защото в града, в който трябваше да се преместим, имаше и университет, в който можех да запиша архитектура.
Учих, започнах работа, създадох семейство, вече имам две деца. И на двайсет и седем години съвсем случайно разбрах, че не съм своя. Намерих документи, които доказват осиновяването ми. Бях шокирана и говорих с родителите си.
Оказа се, че са ме взели в семейството, когато съм била на десет месеца. Биологичната ми майка имала сериозни здравословни проблеми, затова родителите ми ме взели и ме приеха като своя дъщеря.
Казаха ми, че щом са ме видели, са разбрали, че определено съм тяхната дъщеря. И са ме осиновили, защото майка ми физически не е можела да роди, но много искала. Баша ми също искал наследници.
Опитали се да ме предпазят от възможните лоши последици от факта, че ще знам, че не съм тяхно дете и затова не ми казали нищо.
И изведнъж се преместихме от града, защото моята сестра от биологичната ми майка живеела в този град. А родителите ми не искали да науча за цялата тази ситуация, защото ме смятахли за своето най-скъпо нещо.
От една страна ми беше тъжно, но от друга разбирам, че са искали само най-доброто за мен. И се надявали, че така ще е най-добре за мен. Радвам се, че попаднах при тези родители, които толкова много и безгранично обичам.
