Никога не съм се оплаквала от живота, но този път искам да споделя какво ме боли. Така се случи, че преди около месец попаднах в болница. А през това време съпругът ми трябваше да седи с трите ни деца – на 10, 6 и 2 години. Той се справи добре, но това беше само защото му помагаха нашите родители.
Съпругът ми работи на работа, където често го изпращат в командировки. Понякога го няма вкъщи с месеци. Работех в ресторант, а сега съм в отпуск по майчинство с три деца.
Но не си губя времето вкъщи. Намирам време да гледам децата и да подреждам къщата, а също така пека десерти по поръчка.
Всички живеем заедно в моя двустаен апартамент, купих го преди брака. Имах за цел да се сдобия със собствено жилище, спестявах дълго време, родителите ми също помогнаха.
Мъжът ми печели прилично, три пъти повече от мен. Но той има и повече разходи. Помага на родителите си и също така постоянно харчи пари за своите нужди. Ту разни джаджи, ту нова кола, ту нещо друго. И ми дава пари само за храна.
Освен това не ми помага в ежедневието. Той, като майка си, вярва, че аз като жена трябва да правя всичко и да имам време. Разбира се, имам време, но за благоприличие би могъл поне веднъж да предложи помощ. Иначе винаги го няма вкъщи, а когато е, не можеш да го пипаш – или гледа телевизия, или спи.
А напоследък имам здравословни проблеми – постоянна умора, недоспиване. Трябваше да отида в болница за две седмици. И съответно мъжът трябваше да седи с децата. Е, баба ми и дядо ми му помагаха – готвеха храна, чистеха и гледаха децата. Всичко мина добре, никой не удари никого и съпругът ми дори не се оплака нито веднъж.
Но веднага щом излязох от болницата и се върнах у дома, мъжът ми ми каза, че съм в отпуск по майчинство, това е курорт и че като цяло къде можеш да се умориш тук?
Бях шокиранаа. Разбира се, лесно е да се каже, когато имаш 8 ръце, които ти помагат, когато сам не правиш нищо специално, не споря – наистина е курорт.
След тези упреци реших, че ще отида сама на почивка и ще оставя мъжа си сам с децата. Какво лошо има в това, нали е лесно? Още повече, че вече три години не съм ходила никъде.
Мъжът беше изненадан след такава новина, но нямаше да даде на заден, каза, че лесно може да се справи и няма нужда да го плаша.
А аз не се отказах, резервирах си почивка на морето за две седмици. Преди да замина, дадох на съпруга си ясни инструкции и го помолих да не ме безпокои за дреболии. Все пак е елементарно!
Родителите ни бяха против напускането ми и веднага започнаха да ме упрекват. Как моа да оставя децата си? А аз им дадох ултиматум да не помагат на мъжа ми, колкото и да иска.
Първо исках да му докажа, че майчинството с три деца не е релакс, а тежък труд. Исках хората да ме разбират и поне понякога да ми помагат. Исках мъжът ми да ме разбере, а не да ме упреква и да не ми казва колко ми е било лесно и че си измислям всичко.
Почивах си чудесно. Ходех на море по няколко пъти на ден, четях книги или просто се разхождах и се радвах на живота. Бабите спазиха обещанието си и не помогнаха на съпруга ми, така че всичко беше на неговите плещи, но той не ми се обади и не ме моли да се върна.
Почивах си страхотно, отдавна не съм имала нещо подобно. Беше глътка свеж въздух. Отдавна не съм била толкова щастлива.
А когато се върнах у дома, съпругът ми се втурна да ме прегърне от прага. И от този ден всичко се промени в нашето семейство. Съпругът ми каза, че мога да работя само за собствено удоволствие. А той ще ни осигури всичко необходимо.
Сега се опитва да прекарва цялото си свободно време вкъщи с децата, купува им всичко, което поискат, а и на мен дава пари не само за хранителни стоки, но и за моите нужди.
Съпругът ми също започна да ми помага в къщата, пита как мога да помогна, какво може да направи. Това никога не се е случвало.
И вместо да харчим пари за всякакви джаджи, започнахме да пътуваме като семейство. Най-накрая станахме истинско семейство и за това просто трябваше да дам малък урок на съпруга ми. Резултатът надмина всичките ми очаквания.
