Веднъж с баща ми отидохме на риболов, тогава бях на седем години. Станахме рано сутринта в три часа. Още от вечерта събрахме всичко необходимо. Хапнахме, облякохме се и тръгнахме.
Пътят до езерото отне малко повече от час. Пристигайки на място, си разположихме нещата и около пет часа работата започна. Вече много пъти бях ходил на риболов с баща ми, така че той беше уверен в мен и ме остави на брега, а той отплава с лодка, но не далече, за да не ме изпусне от поглед.
Този път при нас дойде някакво бездомно куче, не беше агресивно, а по-скоро много мило. Личеше си, че е гладно и иска да яде. Дадохме му част от нашата храна, то се нахрани спретнато, размаха опашка и доволно легна да спи на един хълм недалеч от нас.
Рибите не кълвяха много и често сменях мястото. За пореден път все пак успях да намеря място, където беше неравно и дълбоко.Взех малко червеи с мен и скоро трябваше да се върна за още. След като се върнах, видях, че една от въдиците лежи във водата и реших да не занимавам баща ми, а да я взема сам.
Нищо не се получи, трябваше да сляза и в този момент се спънах и паднах във водата. Давейки се, започнах да крещя и да викам за помощ, не можех да плувам. Дрехите ми се намокриха и ме задърпаха на дъното. Баща ми веднага ме чу, скочи във водата и заплува към мен. Вече изпих много вода и силите ми започнаха да ме напускат, но изведнъж усещам как нещо ме тегли нагоре.
След като излязох на повърхността на водата и поех глътка въздух, видях същото бездомно куче, което ме дърпаше за качулката. Грабнах го и благополучно изплувахме на брега, а в този момент баща ми току-що беше пристигнал. Рибарите, които бяха наблизо, веднага дотичаха. Кучето ни погледна, размаха опашка и се върна на хълма си.
Един от местните рибари го нарече с прякора му и го почерпи с парче хляб. Баща ми се приближи до него, погали го и му даде останалата храна. От местните разбрахме, че стопаннинът на кучето е починал и от половин година то се скита само. Никой не можеше да го вземе, но всички го хранеха и той живееше в изоставена хижа край езерото.
Решихме да го вземем без колебание и не съжалихме. Той е отличен пазач, без разрешение няма да пусне непознат в двора. Той все още ни служи вярно и често ходим с него на риболов до езерото, където и сега не ме оставя нито крачка.
