Ако разгледате картината Мона Лиза в голям мащаб, така че окото да заема целия екран… Или пък устните… Тогава ще замръзнете в пълно недоумение… Защото е невъзможно да се намери една мазка. Дори и миниатюрна.
Можете да увеличавате изображението колкото искате, но пак няма да видите. Дори да се въоръжите с микроскоп. Освен това, когато изследователите направили рентгенова снимка на Мона Лиза, те също не видели нито една мазка.
Но открили нещо невероятно! 30 тънки слоя боя. Дори не можете да си представите колко тънки. В 1 микрометър. За сравнение, диаметърът на човешкия косъм е 80 микрометра! Оказало се, че там вече има мазки.
Но всяка мазка, всяко движение не четката… е с дължина една четиридесета от милиметъра. Леонардо с помощта на лупа нанесъл мрежа от такива микрощрихи с четката и след това нанесъл слой от най-тънката боя. И така 30 пъти: слой щрихи, слой боя.
Ето така се получила магията на живописта. Чрез най-меките преходи от цвят към цвят. Оттам е усещането, че жената обгръща въздуха. Нежните сенки.
Оттук е и цялата мистерия на Мона Лиза. Усещането, че тя ей сега ще заговори, че всеки миг ще въздъхне.
За да нарисува картината, Леонардо Да Винчи е използвал за първи път своята техника сфумато. Тя се отличава с наслоявания на полупрозрачни пластове. Ето защо няма да видите в картината ясни линии и резки преходи от цвят към цвят.
Напротив, един цвят нежно ще прелее в друг. Това създава илюзията за едва забележима мъгла между зрителя и изображението. Затова от италиански sfumato се превежда като мъгла.
