Момичето беше сираче. Беше израснала в сиропиталището от малка.
Единственият спомен за родителите й в паметта й бяха кафяви очи и искрена усмивка, които тя виждаше от време на време в сънищата си. Момичето мечтаеше един ден да види тази усмивка наяве, а не насън.
Тя често виждаше подобни кафеви очи в много от мъжете, които посещаваха сиропиталището. А ги виждаше, защото много семейства идваха в дома на огледи.
Всички деца мечтаеха за истински любящи родители, но за съжаление животът е жесток и не всеки получава това, което иска. Някои от по-големите деца бяха хитри и се опитваха да се харесат на потенциалните си осиновители.
Мария никога не бе прибягвала до подобни трикове и винаги оставаше такава, каквато беше. Леко меланхолична и с тъжен поглед.
В паметта й беше онази искрена усмивка и сини очи, които й доставяха радост в ежедневието в дома.
Често повечето семейства искаха весели и усмухнати деца, но Мария се усмихваше много рядко и й беше трудно да контактува с когото и да било – заради което никога не избираха нея.
Един ден в дома се проведе празник в чест на пристигането на влиятелен бизнесмен от града. Той беше прочут филантроп и със свои средства бе изградил детска площадка за сирачетата.
Всички деца се събраха да се зарадват и да благодарят пред камерата за подаръка от бизнесмена. Мария не се радваше на подобни събития, но беше принудена да бъде там.
Заедно с другите деца момичето взе да ръкопляска без възторг, когато я видя. На няколко метра от себе си видя така познатата усмивка.
Тя не откъсна очи от мъжа, който стоеше до останалите хора, дошли с въпросния бизнесмен. Погледите им се срещнаха и няколко минути по-късно мъжът вече се бе насочил към момичето.
Изведнъж на лицето на Мария изгря искрена усмивка, която никой не беше виждал от дълго време.
Тя моментално се превърна в жизнерадостно момиче, което постоянно се смее и се радва на всичко.
Непознатият мъж я заговори. До него Мария се отвори и започна да говори много за живота си в сиропиталището. Тя можеше да му сподели всичко!
Мъжът посети няколко пъти приюта, за да говори с Мария . В онези дни детето грееше от щастие, но след месец мъжът изведнъж спря да идва при момичето.
Тогава Мария отново започна да се затваря в себе си, да тъжи. Животитът й пак загуби смисъл.
Един летен ден обаче възпитателката извика детето и каза, че са дошли за нея. Първоначално Мария се изплаши, но когато видя кафявите очи и искрената усмивка, веднага разбра кой я търси.
Мария беше безкрайно щастлива, защото мечтата й се сбъдна. Сънят й стана реалност.
Въпросният мъж се казваше Андрей и бе дошъл да я осиновеи. В стаята беше и съпругата на Андрей, която Мария обикна от първия миг.
Тримата създадоха невероятна връзка помежду си, която изгради ново, щастливо и много задружно семейство.
