Момичето не помнело родителите си, но всяка нощ в съня си виждала усмихнат мъж с кафеви очи…

Момичето не помнело родителите си, но всяка вечер в съня си виждала усмихнат мъж с кафеви очи...
Изображение от freepik

Момичето беше сираче. Беше израснала в сиропиталището от малка.

Единственият спомен за родителите й в паметта й бяха кафяви очи и искрена усмивка, които тя виждаше от време на време в сънищата си. Момичето мечтаеше един ден да види тази усмивка наяве, а не насън.

Тя често виждаше подобни кафеви очи в много от мъжете, които посещаваха сиропиталището. А ги виждаше, защото много семейства идваха в дома на огледи.

Всички деца мечтаеха за истински любящи родители, но за съжаление животът е жесток и не всеки получава това, което иска. Някои от по-големите деца бяха хитри и се опитваха да се харесат на потенциалните си осиновители.

Мария никога не бе прибягвала до подобни трикове и винаги оставаше такава, каквато беше. Леко меланхолична и с тъжен поглед.

В паметта й беше онази искрена усмивка и сини очи, които й доставяха радост в ежедневието в дома.

Често повечето семейства искаха весели и усмухнати деца, но Мария се усмихваше много рядко  и й беше трудно да контактува с когото и да било – заради което никога не избираха нея.

Един ден в дома се проведе празник в чест на пристигането на влиятелен бизнесмен от града. Той беше прочут филантроп и със свои средства бе изградил детска площадка за сирачетата.

Всички деца се събраха да се зарадват и да благодарят пред камерата за подаръка от бизнесмена. Мария не се радваше на подобни събития, но беше принудена да бъде там.

Заедно с другите деца момичето взе да ръкопляска без възторг, когато я видя. На няколко метра от себе си видя така познатата усмивка.

Тя не откъсна очи от мъжа, който стоеше до останалите хора, дошли с въпросния бизнесмен. Погледите им се срещнаха и няколко минути по-късно мъжът вече се бе насочил към момичето.

Изведнъж на лицето на Мария изгря искрена усмивка, която никой не беше виждал от дълго време.

Тя моментално се превърна в жизнерадостно момиче, което постоянно се смее и се радва на всичко.

Непознатият мъж я заговори. До него Мария се отвори и започна да говори много за живота си в сиропиталището. Тя можеше да му сподели всичко!

Мъжът посети няколко пъти приюта, за да говори с Мария . В онези дни детето грееше от щастие, но след месец мъжът изведнъж спря да идва при момичето.

Тогава Мария отново започна да се затваря в себе си, да тъжи. Животитът й пак загуби смисъл.

Един летен ден обаче възпитателката извика детето и каза, че са дошли за нея. Първоначално Мария се изплаши, но когато видя кафявите очи и искрената усмивка, веднага разбра кой я търси.

Мария беше безкрайно щастлива, защото мечтата й се сбъдна. Сънят й стана реалност.

Въпросният мъж се казваше Андрей и бе дошъл да я осиновеи. В стаята беше и съпругата на Андрей, която Мария обикна от първия миг.

Тримата създадоха невероятна връзка помежду си, която изгради ново, щастливо и много задружно семейство.

Advertisement