– През годините на своята практика се убедих, че думата има невероятна сила. Тя може да лекува и малко лекарства могат да се мерят със силата на точната дума. Този мощен инструмент обаче има и недостатък.
Една дума може да нарани човек, да му причини физическа болка. Думата може да причини заболяване и дори да ускори смъртта. Многократно съм бил свидетел на ужасяващата сила на думите, казва известният кардиолог Бърнард Лоун.
Този човек е известен като изобретателя на дефибрилатора. Но това не е единствената заслуга на Бърнард Лоун. Той бил един от малкото лекари, които си припомнили изгубеното изкуство да се лекува с думи. И всичко това, защото Лоун редовно се сблъсквал със ситуации, които отново и отново го убеждавали в лечебната или разрушителната сила на думите.
„Страхувам се, че все по-често чувам подобни думи“
Бърнард Лоун става за първи път свидетел на разрушителната сила на думите в началото на медицинската си практика. В онзи ден ден той преглеждал пациенти със своя ментор Самуел Ливайн. Ливайн бил добър лекар. Не допускал грешки в диагнозите и винаги намирал насърчителни думи за всеки пациент. Но нещо се объркало в онази юлска сутрин.
Самуел Ливайн преглеждал четиридесетгодишната пациентка, г-жа С., която имала стеноза на трикуспидалната клапа. Заради това заболяване жената живеела със задух и бърза умора при физическа активност.
Г-жа С. често изразявала благодарност към д-р Ливайн и лекарят се възхищавал на нейната любов към живота. Тази сутрин Ливайн бързал и не казал нито една насърчителна дума на г-жа С.
Лекарят събрал стажантите в стаята на пациента и им съобщил, че пациентът има „СТ” (съкратено наименование на болестта на г-жа С.). След това Ливайн излязъл от стаята. Останали само г-жа С. и Бърнард Лоун. След като лекарите си тръгнали, Бърнард Лоун забелязал, че пациентката е много развълнувана от нещо.
– Това е краят! – оплакала се тя. „Д-р Ливайн се изпусна, че имам СТ.“
Бърнард Лоун попитал пациентката какво според нея означава СТ. Отговорът на г-жа С. едва не го накарал да избухне в смях. Била сигурна, че СТ означава „смъртоносна точка“.
Бърнард Лоун се опитал да разубеди жената. Тя обаче не искала да го послуша. Пред очите на Лоун състоянието на жената започва да се влошава. Дишала тежко, не й достигал въздух. Г-жа С скоро се разболяла толкова много, че била преместена в интензивно отделение.
Бърнард Лоун реши да се обади на Самуел Ливайн и да му разкаже всичко. Ливайн бил подозрителен към думите на Лоун, защото знаел, че болестта на г-жа С. не може да причини толкова бързи негативни промени. Въпреки това той обещал да посети този пациент отново вечерта. Вечерта обаче г-жа С. била вече мъртва.
Според Бърнард Лоун по-ната, той се е сблъсквал с подобни ситуации повече от веднъж.
В резултат на това стигнал до заключението, че физическата болка може да бъде причинена на човек не само от неприятните думи на лекарите, но и от емоционалната среда, злите думи на роднините и болезнените отношения с близките.
Знаейки това, д-р Лоун започнал да забранява на пациентите си да говорят по телефона с онези роднини, с които пациентите имали лоши отношения. Кардиологът не давал на такива роднини да посещават пациентите.
„Думата може да отложи смъртта“
Разбира се, Бърнард Лоун е свидетел и на случаи, в които думите лекуват пациенти, а в някои случаи дори удължават живота им. Един от тях включвал пациент на име Тони, който имал сериозно сърдечно заболяване.
– Тони спа много и се събуди още по-уморен, отколкото заспа. Понякога спираше да диша и изглеждаше, че дните му са преброени, спомня си Бърнард Лоун.
Някаква жена бдяла денонощно около леглото на Тони. Първоначално Бърнард Лоун помислил, че е нейна роднина. Един ден той попитал Тони коя е тази грижовна дама до него. Жената се оказала годеница на пациента. Казвала се Луиз.
Бърнард Лоун веднъж попитал своя пациент защо не се е оженил за тази предана жена. Тони отговорил, че не иска годеницата му да остава вдовица.
– Нима съм казал, че умирате? – попитал Бърнард Лоун.
След тези думи Тони каза, че би се оженил за Луиз, ако знае със сигурност, че му остават поне пет години. Бърнард Лоун нямал причина да успокоява пациента, но все пак отвърнал, че определено има пет години.
Тони скоро се подобрил и бил изписан от болницата след няколко седмици. Бърнард Лоун не знаел нищо за този пациент дълго време. Често се чудел дали трябвало да даде надежда на Тони, когато нямало такава.
– Срещнахме се отново пет години по-късно. Беше откаран в болница със задух и оток. Тони обаче беше спокоен. Повече не ми е искал нови гаранции. И той като мен разбра, че е невъзможно да се направи ново чудо в неговия случай. Междувременно този случай ми доказа, че смъртта може да бъде отложена“, казва Бърнард Лоун.
Според Лоун някои случаи на удължаване на живота са възникнали в неговата практика напълно случайно. Например, в присъствието на един от своите предполагаемо обречени пациенти, лекарят казал, че може да чуе, че сърдечният ритъм на пациента е на „пълен галоп“. Скоро Бърнард Лоун изписва пациента с мисълта, че е безнадежден.
Шест месеца по-късно този пациент посетил Лоун. Лекарят възкликнал възхитен, че се е случило чудо. Пациентът напомнил на Лоун за репликата му за ритъма на „пълен галоп“. В този момент пациентът си помислил: ако сърцето му дава пълен галоп, значи е твърде рано да се подготви за смъртта.
– Пациентът просто не знаеше, че подобен ритъм е лош знак. Този епизод беше още едно потвърждение, че думите могат да забавят смъртта и да удължат живота на човек. Лекарите отдавна знаят, че емоционалното състояние и въображението на човека влияят както на неговото здраве, така и на лечебния процес. Следователно чудотворните изцеления не са чудеса. Всичко е в нашите умове – обяснява Бърнард Лоун.
